Българин, завърнал се от Занзибар пред FN: Не е редно местните да се обвиняват в безотговорност или нехайство

Все повече туристи се насочват към Занзибар като дестинация за активна почивка. Зачестяват обаче и критиките за занижени противоепидемични мерки в името на свободата за туристите. Все повече българи организират почивката си там. С един от тях разговаряме за действителността по път към почивката, на място там и обратния път към България. Мъжът, който пожела да остане анонимен, е живял година и половина в Занзибар като дете. Там баща му, заедно с още четирима лекари, са били изпратени на работа от 1966 до 1968 г. като безвъзмездна помощ, а заплата им е била плащана от София. Петимата лекари са подпомагали занзибарското здравеопазване. 55 г. по-късно мъжът се завърна там, а екскурзията е съчетана с годишнина от сватбата му. Той е бил в Занзибар от 25 февруари до 4 март.

– Какво Ви костваше пътуването и стигането до Занзибар в условията на пандемия?

– Аз пътувах общо със 7 самолета до и от Занзибар. Първият полет беше София-Базел, за който имах направен PCR тест в България. Тъй като полетът беше отменен с три дни преди следващия полет се наложи да направя втори тест във Франция. За полета Париж-Амстердам имаше изискване за тест, който да е направен до 4 часа преди полета и се прави на самото летище, антигенен тест, без който не можеш да се качиш на самолета. Той беше безплатен. В Амстердам имахме 1 час престой преди полета за Занзибар и не се наложи да правим четвърти тест.

– Как Ви посрещнаха на летището в Занзибар и какви мерки противоепидемични мерки се спазват там? 

– Има специални рамки, през които минават пътниците и установяват дали имаш завишена температура. На летището задължително трябваше да бъдем с маски. Извън летището и на самия остров с маски можеше да се видят само туристи. Персоналът във всеки хотел също беше с маски, включително тези, които приготвят храната и я сервират, на рецепцията, както и пазачите.

– Забелязахте ли в заведенията да има много хора и спазват ли се някакви мерки в баровете?

– Много хора на гъсто едва ли са по-нагъсто от метрото в София. Тогава беше пълнолуние. На този остров има традиция по време на пълнолуние младежите да си организират дискотеки по плажовете.

сн. Facebook

– Успяхте ли да си починете истински и да се откъснете от пандемичната действителност, в която света живее вече година?

– За мен преживяването беше по-различно. Върнах се 55 години назад. Аз съм учил в местно училище, учил съм езика. Аз се връщах в моите спомени, направих си ретроспекция на живота ми там, лично за мен беше много емоционално и приятно. Напрежението да – след като ги няма рестрикциите, човек се чувства по-освободен, самия климат, водата, бриза – предразполагат за истинско отпускане и почивка.

Седмично в Занзибар пристигат по 2-3 руски самолета, с около 1000 човека. В момента най-търсената стока там са учебници за арабско-руски, което беше в Дубай преди 15 години. Който знае руски – неговият бизнес ще просперира.

Имаше много французи, италианци.

На самите рецепции на хотелите работят европейци. В нашия хотел на рецепцията беше французойка, която владее 4 езика. Така че условия за туризъм там има, създадени са така, че да привличат туристите. Трудът им остава възнаграден, защото туристите там не отиват само да се къпят в океана. Има много организирани екскурзии, коралови рифове, пясъчни острови, които съществуват по 4-5 часа и после изчезват – неща, които не се виждат навсякъде.

– Какви тестове трябваше да си направите, за да се върнете в България?

– Има доста групи, в които се обменя информация. От там стана ясно, че тестът трябва да се направят минимум два дни преди полета. В нашия случай трябваше да изминем 80 км, за да дадем проба – тя се взима само в столицата Занзибар. На 2-ри март отидохме да дадем проба и чакахме 2-3 часа, около 80 туристи. Там се редихме първо на опашка, за да платим в банка, след това на втора опашка се редихме, за да заявим, че искаме да ни бъде направен PCR тест. След това на трета опашка попълват и сверят името, годините и дават номерче, с което се ходи в стаята за вземане на проба.

Пробата се взима реално. Това, което се пише, не е истина. Когато ти взимат пробата тя е надписана с твоето име, което проверяваш, за да не е объркано.

Дадоха ни документ, че са ни взели пробата. Ние получихме разрешение местен с документ като пълномощно да вземе резултатите, за да не пътуваме отново 80 км. Групата ни от 8 човека всичко това ни отне времето от 6 сутринта до почти 12 на обяд.

Не всички проби са отрицателни. Аз лично видях положителни резултати. Хората си вършат работата отговорно, по световните правила, за да бъдат туристите обслужени в съответния срок.

Впоследствие стана ясно, че авиокомпанията изисква антигенен тест, направен 4 часа преди полета. За да ни направят антигенен тест, първо трябваше да представим негативния PCR, на базата на който ни издават разрешение за бързия тест. На летището не допускат пътниците без предоставяне на паспорт и двата теста. Сверяват печати на документите, защото явно се бяха появили хартийки с печати. Появиха се слухове, че в някакъв хотел давали документ, без да се извършва действителен тест. Ние посетихме хотела, за да обядваме, защото ни беше в близост. Оказа се, че една от служителките е имала роднина там, на която са й отменили полета с един ден и направеният тест не обхваща 73 ч. преди качване и е можело да промени датата с 24 часа. Не говорим за даване на пари и издаване на хартийки. Положителни тестове аз видях, хората изпадаха в шок и паника – това е травма за цялата група. Не е малко напрежението да отидеш на почивка с децата си и преди тръгване да се окаже, че някое от тях е с положителен тест – на 7 000 км разстояние, при болници със съответното ниво. Те нямат компютри, какво остава за принтер, за цветен ксерокс не са и чували. Ако някой прави такова нещо – той ще е от европейския континент. Не е редно да се обвиняват местните в безотговорност или нехайство.

сн. Facebook

– Когато кацнахте в България интересуваха ли се на летището откъде идвате? 

– Аз летях Занзибар – Амстердам, Амстердам – Париж, Париж – Базел, Базел – София. В София ни разделиха на две групи. Които нямаха тест – бяха отделяни и им записваха данните къде ще бъдат карантинирани. А тези с валидни тестове, направени 72 ч по-рано, отидохме на отделна опашка, където провериха тестовете. На тях пише къде е правен, така че всеки вижда кой откъде идва.

В крайна сметка при мен определено емоцията и връщането назад във времето ще останат незабравим спомен, а всичко друго се забравя.

- реклама -