Бъдни вечер

Бъдни вечер е! Най-светлите празници са време за семейството

Днес отбелязваме Бъдни вечер. По традиция на 24 декември, в навечерието на Рождество Христово, цялото семейство се събира около трапезата. Вечерта е изпълнена с тайнствена обредност, която се пренася от поколение на поколение стотици години.

Този празник в цялата страна е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Тази вечер е начало на празненството, славещо Христовото рождение. Църквата чества и света преподобна мъченица Евгения.

ПРАЗНИЧНАТА ТРАПЕЗА

На празничната трапеза за Бъдни вечер задължително присъстват нечетен брой ястия – 7,9 или 12 – и всички те трябва да са постни. Този ден бележи и края на Рождественския пост, започнал още през ноември.

Сред ястията на трапезата са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Традицията повелява вечерята да започне с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове.

Стопанинът чете молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата – за Богородица. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Според обичая по време на яденето не се става, за да не си тръгне берекетът от къщата.

Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Според народната традиция стопанката слага под масата слама, която замества сламата в яслата на новородения Христос. Тя не се изхвърля, а се поставя в градината под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника – голямо дърво, което гори в огнището цяла нощ, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

БЪДНИКЪТ

Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.

В днешно време символ на Бъдника е коледната елха. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

 

- реклама -