И без COVID-19, дойде ли есента хората масова започват да пият витамини. Което е разбираемо – през есента и зимата се консумират по-малко плодове и зеленчуци и други естествени източници на витамини за тялото ни. Но ако чрез приема на храни трудно можем да предозираме някой витамин, то под формата на хапчета – това е реален риск.
Затова хората, които считат, че колкото повече витамини пият, толкова по-здрави са, грешат!
Джоана Дуайър от Националния здравен институт на САЩ обяснява, че особено опасно е ако предозираме с мастноразтворимите витамини, които се натрупват в организма. След тях са вит А и Д – в черния дроб, Е и К – в мастните тъкани.
Предозирането с витамин Д може да създаде проблеми със сърцето, бъбреците и други органи заради високото съдържание на калций в кръвта, до което води продължителната му употреба. Витамин Е пък влияе на артериалното налягане и комбиниран с други медикаменти пречи на кръвосъсирването.
Предозирането с витамин А води до по-суха кожа, устни, коса. В по-тежките случаи приет под формата на бета-каротин, витамин А може да предизвика каротенодермия – състояние, при което цветът на кожата става тъмножълт, особено по дланите и петите.
Предозирането с витамин В6 причинява сензорна невропатия – човек може да изпита болка и изтръпване на пръстите на ръцете и краката. Това може да доведе и до затруднени движения.
Дори и да ги пием отделно, в различно време на денонощието, витамините и минералите си взаимодействат в оргинизма.
Ако приемате прекалено много витамин Е, по-трудно преработвате витамин К. Високите количества витамин А повишават потребността на организма от витамините С и В1. Правилото важи и за минералите – ако приемате повече желязо например, не усвоявате добре цинка.