Авторът на проекта „Медийно око“ пред Flashnews: Човек трябва да има критично мислене, за да усеща „фалшивата“ новина

Над 50% от новинарските сайтове в България са анонимни и без ясна собственост. Често информацията в тях е съмнителна и дори невярна. Това алармира преди дни българинът Красимир Гаджоков, който работи като консултант по информационна сигурност във 2-рата по големина комуникационна фирма в Канада – TELUS Communications.

За проекта „Медийно око“ и за своята мисия да провери над 300 български новинарски сайтове, за да отсее медиите, към които трябва да подхождаме с особено внимание, Гаджоков разказва в специално интервю пред главния редактор на Flashnews Паолина Тотева.

– Откъде произтича интересът Ви към новинарските сайтове в българското интернет пространство?

– Отпреди няколко години, когато се ядосах колко бързо и безкритично няколко приятели споделят и вярват на очевидно измислена или крайно преувеличена сензация.

– Какво представлява проектът Ви „Медийно око“?

– Представлява „каталог“ на наличната публично информация за българските интернет медии за обществени новини. Подчертавам – обществени новини: проектът няма за обхват всякакви други сайтове като такива, фокусирани изключително върху спорт, култура, здраве (вижте подробно на сайта на проекта).

Обхванати са най-важните характеристики – дали имат и кои са техни притежатели/издатели/собственици; кога са създадени и колко популярни са.
Когато се отвори страница за конкретна медия, може да се намери и още кой е регистрирал името на сайта (откъдето също може да се съди – до някаква степен) за собственост, в коя държава се намира сайтът.

Една от основните цели е да предизвикам анонимните в момента медии да станат прозрачни – много от тях са такива просто защото не се досещат, че дължат този етичен и обществено-морален минимум, когато застават пред нас по обществени въпроси.

– Имате ли база за сравнение с други държави – тенденцията за скрита собственост на сайтовете български патент ли е?

– Това, което съм наблюдавал, е че медиите в САЩ и в Канада, почти без изключение, обявяват поне гл. редактор. Но в тези страни има много други механизми за  отговорност на медиите за обществени новини. В България такава няма не само за анонимните медии, но дори и за такива с ясни собственици. Има популярни сайтове, които бълват безумни сензации, тотални измислици или произволни внушения, нямащи никаква основа в реалността.

– Невинаги контактната информация в даден сайт е достатъчен източник на информация. Не е трудно реалният собственик да остане скрит?

– Разбира се, че е възможно – в крайна сметка, подставени лица действат за големи фирми, камо ли за информационни сайтове. Но от друга страна, понякога собствениците не правят достатъчно добро усилие.

Също, собственикът има интерес да има контрол над името на сайта. Проектът ми предлага допълнителната информация за регистрацията на име на сайта на медията (т.нар. „whois“ информация), която обикновен човек не знае, че съществува и е трудно да намери. Ако собственикът направи регистрацията с подставено лице, има потенциално възможност то да открадне името на сайта и да го продаде. Имената на популярни сайтове достигат до няколко десетки хиляди долара.

– Какво може и трябва да се направи, за да се противодейства на фалшивите новини – интернет пространството не подлежи на регулация?

– Много неща трябва да се направят, но най-важното и най-първото е образование – чрез училището и чрез сериозните медии. Възпитаване на усет за скептичност, критично мислене и интуиция за усещане на нещо съмненително, когато има основания за това. И след това – търсене за потвърждаване на тезата или за отхвърлянето й.

Хората трябва да подхождат скептично към всичко, звучащо твърде фрапантно и крайно – обикновено то е, най-малко, твърде пресилено, за да предизвика реакция или печалба. Трябва да си изградят навика да си спомнят, когато са били подведени от дадено издание и повече да не го ползват. Знам за няколко проекта, които работят в тази посока – и един ден може да има своебразна класация на истинността на новините за всяка медия. Тогава човек ще може да отхвърля тези, които доказано и редовно го лъжат или заблуждават.

Буквално преди ден в ЕС започна приемането на законови наказания за умишлено фалшиви новини. Имайки предвид как фалшивите новини стават буквално опасни за живота. Ето съвсем пресен пример: преди седмица когато американец с няколко оръжия влезе и стреля срещу собственик на пицария в Ню Йорк, защото фалшиви новини обявиха този собственик за движещ организация за екплоатация на деца, зад която стои… Хилъри Клинтън!

– До какви щети води разпространяването на невярна информация?

– Както казах по-горе, може да доведе до това човек да загине или да му отнемат здравето.

Но в повечето случаи води до изключитено опасно разкъсване между реалността и внушенията, представите на хората за нея. В резултат от това, хората може да започнат масово да извършват престъпления, или да бъдат създадени расови или етнически конфликти. В най-префинения случай фалшивите новини могат да създат настроения, които да накарат хората да променят коренно курса на политиката на страната си. Точно това се случи и в САЩ – огромна част от „новините“, която наелектризира електората на спечелилия изборите Доналд Тръмп, бяха фалшиви. А 70% от твърденията на Тръмп бяха лъжа – от проверни над 330 негови твърдения ( http://www.politifact.com/personalities/donald-trump/ ).

– Има ли ефективен начин за проверка на достоверността на информацията?

– Бърз технически начин няма – поне засега. Човек трябва да има изградено критично мислене, за да „усеща“ фалшивата новина – понякога дори само по заглавието й. Критериите като новини, изписани само с главни букви и завършващи с удивителен знак, също работят в повечето случаи за разпознаване или на скандални новини, или на преувеличени псевдосензации.

Но като цяло, човек трябва да отдели време. Преди няколко години направих това по повод ето тази „новина“ https://www.24chasa.bg/Article/2256822 (и при това в това издание „новината“ е доста „притъпена“ спрямо други).

Направих си труда да поровя и се оказа, че за ЦЕЛИЯ живот на 3 деца до 18-годишна възраст, работеща на минимална заплата самотна майка на 3 деца ще вземе с 10-15% повече, отколкото събираща само социални помощи. Което сигурно не е справедливо, но няма нищо общо с гръмкото заглавие и внушение, което остава.

Друг е въпросът защо се внушава, че това се случва едва ли не само при ромите. И особено – защо се внушава, че тези 1 100 лв ще ги взима ВСЕКИ месец.

– Социални мрежи и достоверност? Хейтъри и пропаганда?

– Мрежите са само средство. Това, което те промениха, е че всеки обикновен човек има „Стена“ във Фейсбук, която изглежда по същия начин като тази на един човек с опит и ерудиция в дадена сфера. И като че ли всеки реши, че след като изглежда толкова „еднакво“ с другия, то неговото мнение – забележете, мнение – е точно толкова меродавно като това на ерудита в дадена област.

Получава се усещането, че самото хрумване на някаква мисъл или идея вече я „валидира“ като „факт“. Масово хората не правят разлика межди мнение и факт (не само в България, но при нас е в особено зловещи размери тази „болест“).

„Хейтъри“ ще има винаги – има ги много отпреди социалните мрежи, от хилядолетия дори. Сега просто мащабите и реакциите са други. Хейтърите обикновено са почти „религиозни“ фанатици – за тях нито фактите, нито реалността имат значение. Важно е само това да изживеят емоцията, която им се иска; да препотвърдят изкривената – и понякога опасна за останалите – представа за света, която имат.

Пропагандата е много по-силна днес, защото достига до много хора и то по „органичен“ път – чрез веригите приятелства в социалните мрежи. Хората обикновено се събират със себеподобни и оттам – само усилват посоката на пропагандата.

Красимир Гаджоков

Кой е Красимир Гаджоков

  • Красимир Гаджоков е на 49 г., инженер по компютърни технологии, завършил в ТУ София
  • от 1995 г. живее и работи по специалността си в Канада
  • завършил е Природо-математическата гимназия в гр. Добрич
  • понастоящем е консултант по информационна сигурност във 2-рата по големина комуникационна фирма в Канада – TELUS Communications
  • участвал е в обществените протести в края на комунистическия режим и е сред организаторите на първата студентска стачка през 1990 г.
  • занимава се над 15 години доброволно и безвъзмездно с обществени инициативи в полза на Българи, в това число – как повече и по-лесно да гласуват българите от чужбина (повече подробности за него можете да видите тук: http://www.gadjokov.com/za-men/obshtestveni ).
- реклама -