Church candles burn in the church

Атанасовден е, зимата си съблича кожуха (Традиции и вярвания)

Атанасовден е, зимата си съблича кожуха. На 18 януари православната църква почита паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. На 23 години участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става александрийски архиепископ.

Син е на бедни християни.

Атанасий е първият, наречен „Велики“, измежду светите отци на Църквата. Той е определян като „баща на православното богословие“, защото аргументира богословски и окончателно православната триадология. Като младеж се запознава със св. Антоний Велики и от него се научава на пустинен аскетичен живот.

Свети Атанасий участва в

прочутия вселенски събор в Никея, който му носи световна слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия, Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес, твърдяща, че Христос е по-нисш от Бог отец

Заема Александрийската

архиепископска катедра приблизително 48 години. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество.

И словото, и живота му стават израз на добродетел. Посреща многобройни гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казва: „Смели бъдете! Изпитания има,

но те бързо отминават“.

Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ“, а учението му като „закон на православната вяра“. Свети Атанасий Велики умира на 2 май 373 година.

В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. „Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта“ – казват българите. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал:

„Иди си, зимо, идвай пролет“.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

На Атанасовден жените не бива

да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. Ако има много сняг, голям берекет се очаква.

Името Атанас идва от гръцки език и означава „безсмъртен“. Имен ден празнуват:

Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася.

- реклама -