праг

АТАКА пред FN: Прагът за един мандат на Евроизборите е завишен изкуствено, искаме той да е 3%

АТАКА внесе промени в Изборния кодекс, които предвиждат намаляване на прага за един мандат за влизане в Европейския парламент, който у нас в момента доближава близо 6%.

Според европейското изискване обаче, той не може да надхвърля повече от 5%. От партията са пресметнали, че естествения среден праг при досега проведените у нас избори за Европейски парламент е 3.19%. До каква промяна би довело това – разговаряме с депутата от АТАКА Николай Александров.

Вашата партия предлага намаляване на изборния праг за евродепутати. Бихте ли обяснили какво на практика означава това и защо смятате, че е необходима подобна промяна в Изборния кодекс?

Защото най-малкото трябва да се изпълнят европейските изисквания. В момента ние имаме изкуствено създаден праг от 5.88% за допускане при преразпределението на местата за Европарламента. Това, което ние предлагаме е да се премахне тази квота, тъй като самото европейско изискване е, ако има прагове, те да бъдат не по-високи от 5%. Нашето предложение е за естествен праг от 3%, който е напълно достатъчен. Смятаме, че към момента не сме синхронизирани, най-малкото към изискванията за провеждане на европейски избори, защото както знаете, те са унифицирани в цяла Европа и поради тази причина датата за изборите е еднаква в почти всички страни-членки.

Казвате в мотивите, че летвата за един мандат е изкуствено вдигната, кой печели от това положение?

Печелят големите партии, които взимат повече гласове и губят по-малките. Губят определено онези хора, които подкрепят различни по-малки формации. И с оглед на това да бъдат по-добре представени техните интереси в европарламента, ние предлагаме да премахнем тази пречка за да може да има по-широк достъп до интересите на българската общественост, изразени посредством техни представители в Брюксел.

Вашият лидер през последните седмици говори много по темата за заплатите на евродепутатите и настоява те да даряват процент от парите за благотворителност. Защо вниманието ви като партия се фокусира върху тази тема?

Най-малкото защото доходите в България не съответстват на доходите, които получават нашите евродепутати. Техните заплати са същите като на евродепутатите от Германия, Италия и т.н. Предполага се, че трябва да има някаква пропорционалност, която да съответства на стандарта на страната, която те е изпратила. Логично е и при тези условия да се спазват и някои обещания, тъй като имаше колеги, които преди да станат евродепутати обещаваха, че ще дарят част от средствата, и въпроса е да не остават празни думи, а да изпълняват обещанията си.

БСП искат смяна на ЦИК и това ги противопостави остро с вашите партньори в управлението на ГЕРБ. Каква е позицията на Атака по този въпрос?

Въпросът ще бъде обсъден в нашата парламентарна група, затова не мога да дам позиция, която да бъде официална. Но за мен това е някаква форма на политическа игра, която играят двете партии, но да видим…

Вие подкрепяте ли машинното и електронното гласуване?

Ние сме категорично за въвеждането на машинното гласуване. То ясно отразява вота на момента, а и освен това има хартиена бюлетина, така че вие може да проверите данните от машината. Това автоматично съкращава работата на комисиите и, разбира се, ще доближи до минимум евентуалните грешки при преброяванията на бюлетините и респективно протоколите.

При електронно-идентификационното гласуване обаче има редица проблеми, тъй като то се осъществява не на физическо място, което не е наблюдавано от комисията. И представете си как пред един компютър може да седне човек, държейки примерно 100 лични карти със 100 идентификационни кода и да гласува от името на сто български граждани. Това автоматично няма как попадне в тази дефиниция, че гласуването е тайно и е личностен акт. Но, за машинното гласуване сме „за“ с две ръце, ясно е че то ще допринесе за прозрачността и демокрацията на изборния процес.

Седмицата беше отново много наситена на разногласия между Атака и НФСБ. Към днешна дата отдалечавате ли все повече от общо явяване на изборите?

Повече медийно се търси разногласие, защото когато нещо се прокламира като разногласия, разкол, бунт, шок и прочие то има малко повече гледаемост и посещаемост от медийна гледна точка. Не смятам, че има нещо кой знае какво фрапантно да се е случило тази седмица. Естествено всяко едно нещо се говори, ние имаме принципни позиции, идеи, програми, под които има съответните подписите на председателите на политическите партии. И смятам, че до момента това нещо се изпълнява стриктно.

- реклама -