Археолози разкриха древен град, който пренаписва историята на Римската империя

Археолози твърдят, че разкопките на древния римски град Interamna Lirenas пренаписват историята на краха на Римската империя, пише Daily Mail.

Екип от изследователи, ръководен от Университета в Кеймбридж,

завърши 13-годишни разкопки в Interamna Lirenas, където се е намирала римска колония в Централна Италия. Дълго време това селище е било отписвано като пропаднало, но новите изследвания показват, че то е процъфтявало,

дори когато Римската империя се е разпадала около него.

Interamna Lirenas се намира в Лацио. Това административен регион в Централна Италия, граничещ с Тоскана, Умбрия, Абруцо, Молизе, Кампания и Тиренско море. Съвременните археологически разкопки на обекта започват през 2010 г.

Кризата на Трети век е период на упадък, който продължава от 235 до 284 г.

и в крайна сметка довежда до разделянето на империята на три отделни политически субекта: Римската империя, Галската империя и Палмирската империя. Тези години са белязани от обширни граждански войни, варварски нашествия, инфлация, икономическа депресия и епидемии.

Но въпреки тези предизвикателства Interamna Lirenas

успява да процъфти и през III век, което е с 300 години повече, отколкото експертите са смятали досега. В разцвета на силите си градът е бил дом на около 2000 души. На територията на находката са открити фрагменти от древни керамични съдове, което позволява на екипа изследователи да определи датите, на които е бил обитаван. Те смятат, че жителите са избягали от града от страх от вражески армии,

но това не е станало внезапно или толкова скоро, както се смяташе досега.

„В началото имахме толкова безперспективен обект, че никой не се беше опитвал да го изследва, а това е голяма рядкост в Италия“, казва Алесандро Лаунаро, водещ изследовател в проекта.

„На повърхността нямаше нищо,

никакви видими следи от сгради, само парчета счупена керамика. Но това, което открихме, далеч не беше някакъв изостанал район. Намерихме процъфтяващ град, който се е адаптирал към всяко предизвикателство, което му е било оказвано в продължение на 900 години“, казва ученият.

Лаунаро и колегите му извършват магнитно и георадарно проучване на обекта,

както и поредица от целенасочени разкопки. При георадарното проучване са открити доказателства за голям склад, храм и комплекс от бани, които са обслужвали пристанището на река Лири между края на I в. пр.н.е. и IV в. от н.е., съобщава Popular Mechanics.

„Речните пристанища не са се нуждаели само от складове.

Хората са прекарвали много време в работа и почивка в околността, така че са имали нужда от всякакви удобства, точно като тези, които открихме тук“, обяснява Лаунаро.

Това речно пристанище би било от ключово значение за напредъка на града,

тъй като е позволявало на Interamna Lirenas да търгува с големи търговски центрове като Аквинум и Касинум на север и Минтурна и Тиренското крайбрежие на югоизток. При разкопките са открити десетки хиляди парчета обикновена керамика,

както и останки от покрит театър, гъсто разположени квартали и множество бани.

Предишен анализ на керамични фрагменти, открити в Interamna Lirenas, сочи, че обитаването на града е достигнало своя пик от края на II в. до началото на I в. пр. н. е., след което е намаляло до I в. от н. е.

Екипът на Лаунаро обаче открива доказателства в подкрепа на друга времева линия.

След като анализирали откритата керамика, изследователите стигнали до заключението, че градът устоява на упадъка до края на III в. от н. е., три века по-късно, отколкото се предполагаше досега.

Въз основа на относителната липса на вносна керамика

археолозите са приемали, че Интерамна Лиренас е бил западащ зандан. Сега знаем, че това не е така. Според изследователите театърът се е извисявал над открита тераса и е бил достатъчно голям, за да побере 1500 души.

Изследователите обясняват, че покритите театри

са рядкост в древноримска Италия и се отличават с много по-сложна акустика и архитектура от по-често срещаните амфитеатри на открито. Останките от театъра в Интерамна Лиренас съдържат и различни мрамори, внесени от цялото централно и източно Средиземноморие.

„Фактът, че този град се е захванал да строи покрит театър,

такава изискана сграда, не се вписва в контекста на един упадъчен град. Този театър е бил основен символ на статута. Той е показвал богатството, властта и амбициите на града“, обяснява Лаунаро.

Той и колегите му публикуват откритията си в редактирания сборник „Римският урбанизъм в Италия“ през 2023 г.

„Въпреки че доказателствата за устойчивостта

на Interamna Lirenas са изненадващи, „не казваме, че този град е бил специален. Той е много по-вълнуващ от това. Смятаме, че много други средни римски градове в Италия са били също толкова издръжливи. Просто археолозите едва наскоро започнаха да прилагат правилните техники и подходи, за да се убедят в това“, заключва Лаунаро.