През 1153 година арабският географ Мохамед ал Идриси пише книгата си: “Развлечение на копнеещия да преброди страните“. В нея ученият разказва за многолюден град в българските земи, който бил изкачен на цяла планина и имал кантора, в която се търгува с Русия.
Това е първото писмено споменаване на Мисионис – късноримски град, възникнал край днешно Търговище. От години мястото впечатлява археолози с дълбоката си история, останките от сгради и артефакти, които дават информация за живота в древността.
Какво всъщност е Мисионис?
Археолозите смятат, че в подножието на старопланинските възвишения около 4-5 век е имало древно селище, чието население се принудило да се изсели нагоре в планината заради варварските нападения и там строи крепост. Около 9 век на мястото възниква раннобългарско селище, а останките от крепостните стени са надстроени като част от отбранителна система, известна като Крумово кале. Тя е охранявала пътя от столицата Търновград до най-важното пристанище Варна. През Второто Българско царство Мисионис процъфтява като търговски град.
„Не ще се отречем от нашия цар Иван Шишман, за да се покорим на турците!“
Славната му история приключва с нашествието на османските войски в края на 14 век, когато след завземането му е опожарен заради отказа на хората да го предадат на турците.
Разгледайте Мисионис от високо във видеото тук:
Археолозите са открили в Мисионис останките от три базилики, административни и жилищни сгради, в това число и така наречения Болярски квартал, огромни водохранилища. Всяка година при разкопките се натъкват на уникални артефакти.
При една от експедициите са намерили стари чаши, което навежда учените на мисълта, че са попаднали на някогашната кръчма на селището. Голямата амбиция на проф. Николай Овчаров е да превърне Мисионис в новия Перперикон. Всъщност, първият археолог, който започва да проучва това необикновено място е именно неговия баща.
Професорът има и една важна хипотеза за Мисионис – според него, именно край тази крепост се е състояла битката на хан Крум с император Никифор през 811 година.
Ето какво сподели професор Овчаров за нас:
Проф. Овчаров, кажете ни най-важните неща, които бяха открити през това археологическо лято на Мисионис? Те промениха ли по някакъв начин онова, което се знае за този древен град?
Разкопките на Мисионис за започнати още през 60-те години на миналия век от моя баща, покойния професор Димитър Овчаров, който разкри портата на ранновизантийската крепост, епископската базилика – една огромна църква, още няколко базилики извън крепостните стени. През новото хилядолетие моят колега Ангел Конаклиев започна разкопки, към които в един момент се включих и аз. Но те бяха с ограничени средства и едва в последните 3-4 години, благодарение на община Търговище, започнахме да предприемаме по-мащабни проучвания. Аз съм нарекъл този град Северния Перперикон.
Предишните години разкрихме един комплекс непосредствено пред портите на града – т.наречения Болярски квартал – аристократичен квартал, с много хубави сгради, страшно много находки. Тогава ни стана ясно, че градът е много по-голям отколкото се смяташе по времето на моя баща.
Извън крепостта има още една, втора крепостна стена, която обхваща огромно пространство. Това е бил един важен град, което личи от самото име – това идва от центъра на Мизия – Мисионис. И наистина, в един определен момент тук е бил един от най-големите градове в провинция Мизия. До трети век града е бил долу в низината, но през 4 в. когато започват варварските нашествия, хората са принудени да се качат горе и тогава вече се създава града в този облик, в който ние го разкриваме в момента.
Тази година, след много десетилетия влязохме отново във вътрешността на главната крепост и веднага започнаха да излизат уникално запазени находки. Започва да се очертава и градоустройството на града с улици, площади, различни сгради, някои от които са с двойно предназначение, а други са били жилищни.
Какво ви кара да мислите, че тук се е водила битката на Хан Крум?
Това е една хипотеза. Мисионис освен ранновизантийски период през 4-6 век, има и история през 9-10 век, когато се създава в руините на старата крепост българско селище. А после, през 13-14 век отново е крепост, която най-вероятно е носила името Косово и е охранявала пътя между Варна и Търново. Като такава, тя е спомената от османските хронисти, които разказват за героичната отбрана на крепостта през 1393 година. Селището от 9-10 век също е било много важно, било е свързано със старите български столици Плиска и Преслав.
А що се отнася до посоката на похода на Никифор I, движението на хората никога не е изяснено напълно. Битката е станала в един от проходите на Източна Стара Планина, един от тях е този. Но ние имаме едно много важно сведение, което подкрепя тезата ни – след като Никифор разгромява Плиска той се насочва към Сердика(София). Ако се замислим и днес, пътят от София за Варна минава под Мисионис, така че много по-логично е било, тръгвайки за София той да мине оттук, а не през Върбишкия проход, който го води към Южна България.
Някога тук вероятно е имало и езически храм
Миналото лято екипа археолози прави откритие, което може да преобърне представите за Мисионис. Те се натъкват на бронзова игла с изящна птица на върха. Според тях тя датира от 2-3 век, което доказва, че в града е имало езическо светилище.
Проф. Овчаров, кажете за тази любопитна бронзова игла?
Това не е точно игла, ние я наричаме по-скоро култова пръчка. Намерихме я в намерихме в долните части на града, не в крепостта, където правихме сондажи. Това са предмети, които се използвани в езическите култове в периода до 3 век. Всъщност точно там в ниското, ние търсим останките от този първи град, който е съществувал преди варварските нападения по време на римската епоха. Но за сега, тази година спряхме разкопките в низината, защото нямаме достатъчно средства и работна ръка.
Имате амбиция да превърнете Мисионис в следващия Перперикон, но ще даде ли държавата финансиране за проучването му?
Проучванията там се случват с финансовата подкрепа на общината и слава Богу имаме доста спонсори. Но е ясно, че с най-много пари разполага държавата. Аз съм на мнение, че и десетки милиони да имаме, пак няма да стигат ако нямаме приоритетни обекти в страната. Като археолог и като съветник на министъра на културата винаги съм настоявал да се определят няколко обекта, които да бъдат приоритетно финансирани. Ще видим през февруари, когато се отпускат парите дали ще има за Мисионис, кандидатствали сме.
От опит от Перперикон знам, че туристическият поток не се случва преди 5-тата или 6-тата година на разкопките. На Перперикон, който беше на много неудобно място трябваше да минат първите няколко години, за да почнат да идват посетители. Сега стигаме до 150-200 хиляди хора, които идват всяка година. Така, че правил съм го, вярвам, че мога да го направя отново и за Мисионис, стига да сме живи и здрави.
*Благодарим на агенция БГНЕС и на сайта търговищеотвисоко.ею за предоставения снимков и видео материал
Зареждане ...