Паметника на съветската армия

Арх. Борислав Игнатов пред FN за идеята си Паметника на съветската армия да бъде „скрит“ в зелен саркофаг

Вече 25 години сред софиянци тече спор каква трябва да бъде съдбата на Паметника на съветската армия, който се издига в центъра, точно срещу Софийския университет.

Мнозина смятат, че той не трябва да се докосва като част от историята, а други настояват за премахването му. Това предизвика архитекта Борислав Игнатов да излезе с ново алтернативно предложение – монументалната композиция да бъде „скрита“ в саркофаг, подобен на гробницата в Свещари. Той смята, че пространството може да бъде превърнато в своеобразен музей на комунистическото изкуство. Идеята му е около паметника да бъде направен и изкуствен хълм под формата на терасирана конструкция, върху която да се засади богато дървесно озеленяване.

Ето какво разказа Борислав Игнатов за своя проект пред Flashnews.

През последните дни излязохте с няколко интересни предложения. Как възникна у вас идеята да се занимаете с този паметник?

Паметникът както знаете се намира на най-централното място в София и на всеки неизбежно му се налага да минава покрай него. Погледнато чисто художествено винаги ми е правило впечатление, че той е поставен с гръб към слънцето и не може да се възприема нормално. И покрай тази художествена грешка ми стана интересно и задълбочих познанията си за паметника. Има решение на Общинския съвет на София, даже две – от 1992 и 1993 година за неговото премахване, но те не са изпълнени, тъй като има и други мнения по въпроса, които са доста поляризирани. Едни искат едва ли не монумента да бъде взривен, други са за пълното му запазване в непокътнат вид.

Тоест вашата идея е да се угоди и на двете страни?

Не, разсъждавах просто за себе си. Знаете, че най-добрия начин човек да се провали е да се опита да угоди на всички. Лично аз се отнасям с голямо уважение към труда и постиженията на другите хора и в историята и в съвремието, но не с всички съм съгласен като доктрина и пропаганда. Смятам, че този паметник, изработен от видни наши скулптури, художествено и технически е реалистично направен, той е много добро постижение в стила на социалистическия реализъм. Но, самата идея за пропаганда, чрез монументализиране на събития, които не са се случили или са изкривени има за цел манипулиране на общественото мнение. Независимо дали става дума за съветска пропаганда или друга. С този вид изкуство аз не съм съгласен, не съм съгласен и че то трябва да доминира градовете ни и в днешни дни след като е минало толкова време, откакто то е било отречено.

Затова започнах да разсъждавам как художествените качества на това произведение могат да бъдат запазени, като същевременно тази доминираща роля на пропагандата да бъде вече преосмислена. Да можем да издигнем нещо, което е важно за нас като народ и държава на пиедестал, пък пропагандата да запазим като факт в контекста на историческите събития – да бъде разказано обективно как и защо са направени тези статуи, каква е била тяхната цел. Да се говори за това как тези творци всъщност са били принудени да направят тези скулптурни групи. Например един от авторите – Далчев, който след промените заминава да живее в чужбина, но от там пише писмо точно по тези решения на Столичния общински съвет за премахването на паметника. В него той споделя виждането си, че мястото на такъв тип пропаганда не е в центъра на града и той не бива да доминира целия градски пейзаж. Той разказва, че по време на работата по създаването на паметника е имало доста груба намеса от политически функционери, говори конкретно за фигурата на комисар в една от композициите в долната част при постамента, която според него в чисто художествен план няма място там. Те не са творили свободно, а са били напътствани политически какво да има в този монумент.

Обяснете всъщност каква е вашата идея за този т.нар. саркофаг, който да покрие паметника на Съветската армия?

След първите идеи, които споделих с хората имаше различни реакции. И за мен се оказа предизвикателство да помисля за по-нататъшна концепция и ми хрумна, че ако говорим за абсолютното съхраняване на монумента, то би било най-добре той да бъде запазен и от атмосферните влияния, киселинни дъждове и поругаването му с графити, боя и тн. Ако го поставим под един такъв саркофаг, той би имал многопластово значение и може да се получи едно пространство, в което той да бъде експониран чисто галерийно. Може да бъдат показани и биографиите на неговите автори, музей не само паметника, но и на целия период.

 

Има един много добър пример от Варшава, където паметниците от този период са демонтирани от градската част и са изложени в една подземна галерия, в която тези фигури са експонирани с акцентно осветление в една тъмна обстановка и предават много добре чувството за тоталиризма и времето, в което не е имало свобода на словото и правата.

Ние вместо да носим паметника в музей, можем да създадем такъв около него. Около този саркофаг ще се развива един изкуствен хълм, който пък възстановява тъканта на Княжевската градина, което е другото искане – паметника да изчезне (а, в случая да не се вижда),а пък градината да бъде възстановена, тъй като тя както знаете е била Ботаническа градина със зоокът – тоест е била изцяло посветена на природата. Един такъв хълм с панорамна площадка на върха може да стане приятно и любимо място за всички – както за нашите съграждани, така и за туристи, които ще имат поглед над централната част на София. От тази височина се вижда Александър Невски, Университета, Националния стадион и тн. По този начин доминиращата роля на паметника и пропагандата ще бъде хваната в този музей, а отгоре ще имаме свободата хората да разглеждат София.

- реклама -