С краят на войната в Сирия, Западът е изправен пред нови предизвикателства. Едно от тях е каква да е съдбата на стотиците членове на Ислямска държава, които са чужденци и са били заловени или са се предали на кюрдските милиции. Много държави ги смятат за сериозна заплаха за националната си сигурност, поради което не ги искат обратно. От друга страна, след падането на последните крепости на ИДИЛ, част от бойците на Халифата са успели да избягат в пустинята, включително лидера им Абу Бакр ал-Багдади.
Какво предстои оттук насетне за терористите и може ли наистина Ислямска държава да бъде неутрализирана до край – разговаряме с арабиста проф. Владимир Чуков – университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма.
Каква е към момента обстановка в Сирия след като Доналд Тръмп обяви изтегляне на американските военни от страната?
Оттегляне на американският контингент от Сирия на 100% няма да има. Обстановката, макар и без широкомащабни военни действия, остава напрегната. Външните фактори към днешна дата не са постигнали създаването на единна политическа формула за бъдещето на Сирия. Всъщност изтеглянето на американците щеше автоматично да постави създаването на една поствоенна, нова Сирия в ръцете на трите страни гаранти – Русия, Иран и Турция. Teзи три държави щяха много лесно да проектират своето влияние в отделни групи, институции и национални политически играчи вътре в Сирия. С неотеглянето на американския контингент, тази проекция се разбърква така, че с днешна дата няма нищо договорено.
Какво искате да кажете, че САЩ няма да се изтеглят? Нали Тръмп обяви тази стъпка…
Остават 200 човека в северната част на страната и още 200, които ще бъдат във военната база Ет-Танф, която е стратегическа, защото се намира на магистралата Багдад-Дамаск. А и няма защо да си правим илюзии – ИД макар и губейки последния си анклав – селището Багуз продължават да бъде активна.
Какво се случва с оцелелите бойци от халифата?
Самият анклав Багуз с днешна дата е изцяло е превзет. Това обаче не означава, че всички бойци са сложили оръжие. Това е последната официалната територия от ИД и там се беше концентрирал остатъка от бившия халифат. От това сърце на Ислямска държава излязоха няколко десетки хиляди хора – бойци, техните семейства, както и много заложници.
Сред тях е свещеника брат Паоло, който беше отвлечен през 2014-та като заложник и до днес нямаше никаква информация за него. Появиха се и 7-8 други свещеници, включително бившия епископ на Алепо, за който се смяташе, че е бил убит. Тоест отстъпвайки от Ракка и другите си територии, терористите всъщност да взимали със себе си и отвлечените от тях хора. От това селце всъщност се отвори капака и от там излязоха неща, които никой не е очаквал. Нещо повече – там откриха 6 тона злато, откраднато от банките в Мосул. Появиха се и милиони долари, само да припомним, че от въпросната банка бяха откраднати около 150-200 млн. долара.
Що се отнася до самите бойци – има една група, около 500 човека, които нямат намерение да слагат оръжие.
Говори се, че това са предимно чужденци, като най-ожесточеното ядро са бойци от Централна Азия – таджики, узбеки, казаци, които са решили да се бият до смърт. Има две други групи, които са се оттеглили към пустинята – едната към сирийската, другата към иракската. ИД много дълго време се е готвила за подобна развръзка, складирали са там храни и нужното им за битуване в пустинни условия. Лидерът ал-Багдади, заедно с групата от най-висшето ръководство са избягали в Ирак. Така, че с днешна дата пустините на Сирия и Ирак, където няма военно присъствие са новите укрития на Ислямска държава. Счита се, че на сирийска територия има между хиляда и две хиляди такива бойци, а на иракска са около 5 хиляди и вероятно сред тях се намира и ал-Багдади.
Но има и много заловени и предали се джихадисти, които са в ръцете на кюрдските милиции. Те искат държавите им да си ги приемат обратно и заплашват в противен случай да ги освободят. Има ли опасност от такава развръзка?
Това е един много неприятен житейско-морален и правен казус, но също така свързан с националната сигурност на държавите, чиито граждани са тези джихадисти. По последна информация 800 бойци, 700 жени и около 1500 деца са държани от кюрдите. Доминиращи там са френските джихадисти, които се говори, че са около 300 човека. Правителството в Париж имаше доста противоречиви позиции сред отделните министри по въпроса – първо вътрешният министър каза, че са готови да приемат 130 човека, но след това министрите на правосъдието и на отбраната заявиха, че те нямат намерение да поемат такъв риск.
Но, отделните държави имат различни подходи – британският министър на вътрешните работи реши радикално проблема, като отне гражданството на 100 такива лица.
Наистина ситуацията граничи с дебат – дали става въпрос за човешки права или за национална сигурност? Финландската страна каза, че те никога не могат да лишат техни граждани от гражданство, датчаните също бяха по-меки до преди няколко месеца, но сега вече и те са много категорични.
Каква е алтернативата?
Тези лица не могат да бъдат дадени на управлението на Башар Асад, за да бъдат съдени. Защото към днешна дата има информация, че в ръцете на сирийския режим има такива джихадисти и той не ги съди.
Асад използва същите инструменти, които много често се използват в подобни случаи – като инструмент за натиск върху самото правителство – те знаят твърде много информация, имат много роднини и биха могли да бъдат в ущърб на държавата, чийто граждани са. От 2012 насам нито една западна държава няма дипломатическо представителство в Дамаск, де факто Запада не признава режима на Асад. От друга страна кюрдите са милиция, нямат статут на държава така, че тяхната юрисдикция да бъде призната от другите страни.
Затова беше потърсена и мога да кажа, че беше намерена трета опция – бойците да бъдат съдени в Ирак.
Тя е държава, която се признава от света, добри партньори са със Запада и много често западни политици ходят в Багдад и Арбил – столицата на Иракски Кюрдистан. Дори имаше един момент, в който президента Бархам Салих по време на посещението си в Париж каза, че Ирак ще съди френските джихадисти. И макар, че вътре в страната започна политически дебат по темата, към днешна дата имаме тази алтернатива. Така, че вероятността членовете на ИД да бъдат съдени в Ирак е по-голяма, отколкото да бъдат върнати в тяхната родина или да бъдат дадени на режима на Башар Асад.
А булките-джихадисти и какво ще се случи с децата?
В Ирак има вече прецедент на осъдени жени, които са с доказано участие и съдействие на техните съпрузи, бойци на Ислямска държава. Последната група, която излезе от Багуз беше разделена на мъже и жени с децата. Сега всяко едно от тези лица трябва да бъде идентифицирано. А, жените, които са с бурки трябва да бъдат снимани – нещо, което на много от тях не се е случвало никога през живота. Свидетели разказват, че като си ги накарали да си вдигат бурките, някои от джихадистките булки започнали да крещят „Да живее Ислямска държава“ и да повтарят, че тя ще пребъде. Това показва, че тези жени дори да не са съдействали пряко на бойното поле, очевидно са попили идеологията на своите съпрузи, въпреки, че голяма част от тях вече са вдовици. Така, че всеки случай ще бъде гледан индивидуално.
Вярно ли е, че много бойци на ИД държава са се смесили с хуманитарните бежанци?
Да и това може да се види и на много видеа, които се публикуват от кюрдите – там се виждат жени, деца, обикновени лица, но паралелно с тях се движат и хора с бради, които очевидно са нямали възможност да се обръснат. Това са бойците на ИД. Така, че ще е много трудно да се установи кой кой е и това е първата стъпка за разделението между цивилни и джихадисти. Но, трябва да отбележим, че гледката на тези хора, напускащи завзетите анклави на Ислямска държава е повече от ужасяваща.
Тези, които идват от Багуз разказват, че последните два месеца са яли само трева и са пили вода от Ефрат.
Техните условията на живот са им били по-лоши и от тези на животни. Обути са с чехли, а климата в пустинята е ужасен – горещо през деня и много студено нощем. Това е наистина хуманитарна бомба и изключителна трагедия за хората, взети в плен от едни фанатици. Преди около 20 дни се появи информация, че е имало опит за вътрешен преврат срещу ал – Багдади, който е напуснал полесражението, а водача на бунта е бил един алжирец. Малко след това са 30 джихадисти, които са искали да се предадат са били екзекутирани.