Англия търси 3500 българи, взели студентски заеми на Острова, без да ги връщат
Великобритания търси 3500 български граждани, които са взели студентски заеми, за да следват в нея, и са я напуснали, без да ги върнат. Това става ясно от данни, предоставени от държавната компания за студентски заеми SLC на “Дейли мейл”, съобщава „24 часа“.
Фирмата търси в чужбина общо 121 хил. бивши студенти с неплатени вноски
по заеми за 3,4 милиарда паунда. Близо 15 хил. от тях са се преместили да живеят в Австралия, 7600 – в САЩ, по около 5500 в Испания и Ирландия.
По принцип връщането на студентски заем във Великобритания трябва да стартира, след като взелият дипломата си за висше започне работа със заплата над определено ниво – между 25 хил. и 32 хил. паунда на година. Това означава, че трябва да взема по около 2420 паунда (2800 евро) на месец, за да погасява кредита си към британската хазна.
Някои длъжници обаче се насочват към страни с по-нисък жизнен стандарт
и така избягват стартиране на процедурата. Други пък работят на черно или пък не декларират всичките си доходи.
Причината за всички трикове е, че повечето възпитаници на английски университети са разчитали на студентски заеми за плащане на таксите за следване и за издръжката си.
Преди Брекзит всички българи имаха право на такива заеми и активно се възползваха от тях, но сега се дават само на тези, които трайно живеят на Острова или пък родителите им са там.
Въпреки това доста сънародници във Великобритания продължават да разчитат на схемата,
защото тя осигурява добър доход понякога за само няколко посещения в университет седмично. А и ако планираш скорошно връщане в България, шансът да ти се наложи някога да връщаш студентския заем намалява.
Според проучвания само 20% връщат цялата сума,
като има и лица, натрупали над 200 000 паунда дълг. Причината е, че кредитите за следване са с 40 г.
давност или пък се отписват, ако получилият ги навърши 65 г.
Ако до това време отпускащата ги компания не успее да си ги събере, се заличават.
Което обяснява и защо в години на икономическа криза все повече хора ги вземат, но не бързат да
ги погасят.









