природа, чиста, Зелената сделка

Андрей Новаков пред FN: Никой не би искал държавите да стават екологично чисти, но бедни

В края на миналата година лидерите на Европейския съюз одобриха т.нар Зелена сделка и се съгласиха да работят за нулеви нетни емисии до края на 2020г.

Дотук добре! В задачата се пита как ЕС ще обезпечи амбициозния си план и как ще накара страните-членки да изпълнят този ангажимент на практика.

Тази седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предупреди, че сделката може и да не случи ако няма достатъчно финансиране.

От своя страна премиерът Борисов обяви, че Зелената сделка никак не е изгодна за България, парламентът задължи правителството да защити производствения капацитет на въглищните централи, което от своя страна раздразни работодателите, които провидяха в това държавна помощ за мръсни производства и нелоялна конкуренция и непазарни практики от преди 1989 година.

В какво точно се състои проблемът със Зелената сделка, ще се случи ли и при какви условия?

С тези въпроси се обърнахме към евродепутата Андрей Новаков.

Андрей Новаков, A.L.E.C.O, програма предприемачи ЕС ГЕРБ евродепутати Европа

– Какво конкретно се крие зад термина „климатично неутрална Европа“?

– Зад термина „въглеродна неутралност“ се крие стремежът на Европа до 2050 година да не отделя повече въглероден диоксид (СО2), отколкото природата може да преработи. Разбира се, има много хора, които твърдят, че има много живи организми, които отделят въглероден диоксид.

Но тук се има предвид всички производства, включително тези в енергетиката, които генерират значителни количества СО2. Дали вярвам, че може да бъде изпълнена една толкова амбициозна цел? Да кажем, че ако имаме толкова големи амбиции ни трябват достатъчно дълбоки джобове за тях. Няма как да изискваме от държавите-членки да се откажат от въглищата или ядрената енергия и газта едновременно и в същото време да не ги подкрепим с финансиране.

В този смисъл подкрепям председателят на ЕК – ако искаме тази сделка да се случи, трябва да я обезпечим финансово.

– Моля, обяснете накратко какви са основните проблеми, пред които се изправят страните от ЕС с приемането на Зеления пакт?

– Проблемите да различни за страните и зависят от спецификите им. Да вземем например Полша. Там 80% от електричеството се генерира след изгаряне на въглища. Това е държавата, която е най-зависима от въглищата. Няма как да очакваме тази страна да се откаже от всички познати до момента източници на енергия и да се трансформира за такова кратко време.

Да припомня само, че въглищни мини има не само в Полша и в България, но и в Румъния, Чехия, Гърция и дори в Германия. Така че, проблемът е дали технологията може да ни позволи за такова кратко време да си трансформираме енергетиката, така че да не отделяме повече СО2.

Урсула фон дер Лайен, Зелена сделка, Многогодишна финансова рамка

– А как изглежда самата трансформация конкретно?

– Тази сделка идва, за да отговори на потребностите на много хора, включително в България. Много хора повдигат темата и с право държат на това да има чист въздух, чиста храна и вода. Ето защо не можем изцяло да отричаме тази Зелена сделка.

В същото време много от държавите не са готови да направят тази трансформация за такъв кратък период от време. Ето защо са нужни средства. Към момента те са 7,5 милиарда евро във фонда за справедлив преход. Надявам се с тях, (а те не са достатъчно), да се намери техническо решение да се подпомогнат тези страни да ограничат отделянето на СО2 в атмосферата.

– Има ли добра новина? Ние като държава можем ли да извлечем изгода от сделката извън екологичния ефект?

– Той е на първо място. Сделката се прави за това, за да оставим на децата си по-чиста околна среда без да ги товарим с тежко наследство, каквото нашето поколение наследява. Извън това, имаме по-скоро предизвикателства, които са свързани най-вече с икономиката. И за това считам, че Зелената сделка трябва да се налага с темпове и със срокове, с които държавите могат да се справят.

Никой не иска, в това число и аз, някои държави да стават екологично чисти, но в същото време да стават бедни. Не това е целта или поне аз няма да се съглася с това ако ефектите са такива.

Европейски праламент ЕК мониторинг България Румъния мехънизъм за наблюдение двоен стандарт храните избори антисистеми партии популисти

– Има ли консенсус в европарламента по въпроса?

– Не бих казал! Няма тема, по която европарламентът да има пълен консенсус и разбирателство, в това число и Зелената сделка. Разбира се, най-ярките застъпници за нея са Зелените, комунистите, социалистите, от части либералите, докато ние – групата на християндемократите и консерваторите сме по-предпазливи в свръх амбициозните цели, които биха оказали натиск върху икономиката на държавите. Нека само да отбележим, че в България заетите във въглищните производства са 100 000.

– Как целите на ЕС са отразени в Многогодишната финансова рамка?

– Многогодишната финансова рамка трябва да бъде приета до края на тази година. Което само по себе си е предизвикателство. Най-вече заради Брекзит и заради това, че заради него в бюджета на ЕС започват да липсват почти 90 милиарда евро. Да започнем оттам.

Другата особеност е, че Зелената сделка трябва да залегне в почти всяка политика, която провежда съюза и макар пряко да не е свързана (говорим за транспортни проекти или финансиране на инфраструктурни проекти), част от това финансиране трябва да отиде и за дейности, щадящи околната среда.

От друга страна съм спокоен, защото ангажимента на ЕК е България да получи 8% повече финансиране, с което ЕП се съгласи, очакваме, разбира се и Съвета. Но очакваме да получим по-голямо финансиране, от това, което имаме в момента или в най-лошият случай да запазим това, което имаме сега. Това на фона на намаляване на общия европейски бюджет.

– Има ли шанс за драстично намаляване на парите по кохезията?

– Не бих казал, поне по отношение на България. За съжаление има намаляване на средствата по кохезионния фонд с повече от 40%. Но заради това, че България не е източник на лоши изненади за ЕС, страната ни се радва на доверие от страна на европейските партньори и за това не просто нямаме намаляване на финансиране, но и на увеличение. Знам, че зелените политики са модерни, но другите, традиционните като кохезионната са жизнено важни и аз мисля, че трябва да ги запазим.

– Как Зелената сделка ще се отрази на приемането на пакета „Мобилност“

– Това е една от законодателните проекти, на които се надявам сделката да се отрази зле. Защото част от този пакет „Мобилност“ настоява да се връщат празни камиони в страната по произход, което засяга пряко нашите водачи. Това не кореспондира със Зелената сделка или с амбицията на ЕК. Ето защо аз считам, че няма да се появи двоен стандарт и ако сме толкова екологични и настояваме държавите-членки да са екологично чисти, да не ги караме да прилагат законопроект, според който хиляди камиони в Европа да я обикалят с единствената цел да се приберат.

– Кога очаквате да се реши въпроса с пакета „Мобилност“?

– Следващите 2-3 месеца. Предстои гласуване на второ четене, но това няма да бъде последната глава от тази сага, тъй като ЕК поиска оценка на въздействието върху околната среда на пакета. А тя не е ясно кога ще стане, но е по-важно какво ще покаже, тъй като знаем какво означава такива големи превозни средства като ТИР-овете да харчат напразно гориво. Та чакаме тази оценка и се надявам тя да окаже влияние върху ЕК да спази това, което обяви в декларация, казвайки, че ако такива вредни разпоредби останат ще се възползва от правото си на нови законодателни инициативи, които да обезсилят пакета.

– Т.е. вие сте оптимист?

– Не бих казал, но виждам пространство за маневри, с които да защитим интереса на българските превозвачи.

 

- реклама -