Чикатило

Андрей Чикатило – историята на най-бруталния сериен убиец в СССР

Андрей Чикатило е съветски сериен убиец, който погубва по особено жесток начин 52 деца и младежи в периода 1978-1990 г. Неговият случай става знаменателен не само заради огромния брой на жертвите му, но и защото усилията на съветската милиция да предупреди за опасността обикновените граждани по време на разследването биват осуетени от официалната идеология на страната, според която явлението „сериен убиец“ не би могло да има почва в едно идеално комунистическо общество.

Андрей Романович Чикатило става известен като Канибала от Ростов, Изкормвача от Ростов и Касапина от Ростов.

Проблемно детство и семейни драми

Чикатило е роден на 16 октомври 1936 г., по време на режима на Сталин, в украинското село Яблочное. Има признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си.

През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Според друга версия самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за неговото съществуване – нито за раждането му, нито за евентуалната му смърт.

Неумението на Андрей Чикатило да се социализира и вътрешното му напрежение се задълбочават в юношеските му години, когато разбира, че страда от хронична импотентност. Това състояние обрича на провал личния му живот.

Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., бъдещият сериен убиец се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер.

През 1963 г. сключва брак с жена, с която го запознала сестра му. Въпреки почти пълната липса на сексуален живот, им се родили син и дъщеря.

Злото се пробужда

През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. Докато живял сам, чакайки семейството му да пристигне, Чикатило бил спохождан от педофилски фантазии. Шпионирал минаващи по улицата деца, скрит в барака. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишната Елена Закотнова. Малката Елена е намушкана многократно в гората. Извършвайки жестокото убийство, Чикатило еякулирал. Първоначално психопатът имал намерение да изнасили момиченцето, но не могъл да получи ерекция заради импотентността си.

През следващите 12 г. Чикатило извършва над 50 убийства, за които полицията има доказателства. Заради налаганата цензура в СССР над новини за убийства и изнасилвания в контролираните от държавата медии, историите за чудовищните убийства заживели свой собствен живот. Сред слуховете бил и този, че върколак извършва жестоките престъпления.

Всъщност Чикатило бил заподозрян за убийството на малката Елена Закотнова, но нелепа случайност го спасява. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез мъчения и е екзекутиран. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива отново до 1981 г., но през 1982 г. жертвите му са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

Убиец на свобода

На убийствата не е дадена публичност чак до август 1984 г., а до това време Чикатило е убил поне 30 души.

6 тела от общо 14 са намерени и московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област.

Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

През септември 1984 г. Чикатило е арестуван, след като заговорил проститутка на автобусна спирка. При претърсване на куфарчето му са открити кухненски нож, хавлиена кърпа, въже и бурканче с парафин. Чикатило и този път се измъква. Оказва се, че кръвната му група не съвпада със спермата, открита върху телата на жертвите. Този факт така и не е обяснен.

Седмици след ареста Чикатило е изключен от Комунистическата партия заради извършена на работното му място кражба. Осъден е на три месеца затвор. Освободен е през декември 1984 г.

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск. Убива отново през август 1985 г. – две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал пак до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

В средата на 1985 г. Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г.

Престъпления и наказание

На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва 56 изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Съдебният процес започва на 14 април 1992 г. В залата Чикатило е в желязна клетка, за да бъде предпазен от гнева на близките на жертвите. На два пъти той смъква панталоните си, крещи че не е хомосексуалист, твърди че е бременен. В съдебната зала Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр“.

Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, за които е обвинен. Осъден е на смърт за всяко от извършените престъпления.

Преди присъдата да бъде прочетена, бруталният убиец започва да пее. Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г. Последните му думи били: „Не ми пръскайте мозъка! Японците искат да го купят!“.

- реклама -