Андреевден е, какви са вярванията

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден). Апостол Андрей се нарича първозван, понеже пръв от 12-те апостоли е повикан и е тръгнал след Христос и заедно с брат си – апостол Петър, били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Когато апостолите се разпръснали по света, за да проповядват Евангелието, Андрей обиколил много земи – Византия, Тракия, Русия, Рим и др. Хората вярвали, че може да излекува страшни и неизлечими болести. За проповядването на християнската вяра свети първоапостол Андрей получава смъртна присъда и е разпънат на кръст.

По време на управлението на Константин Велики тялото му било пренесено в Цариград в църквата „Светите апостоли“. През 1208 г. главата му била пренесена в църквата „Св. Петър“ в Рим, а през 1964 г., за да бъде почетено подобряването на отношенията между Римокатолическата църква и Цариград, тя е дарена на Цариградската патриаршия.

Името на апостол Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби. Вярва се, че е покровител на мечката и неин заповедник.

В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата. В България празникът се нарича Едрей, Едринден или Мечкин ден. Вярва се, че от този ден всичко наедрява – здраве, богатство, включително и денят, който нараства колкото просено (житно, маково или синапено) зърно. На Андреевден се меси пита и се слагат на масата зърнени храни – жито, леща, грах, храни, които набъбват, за да расте всичко и да се увеличава през годината. На този ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.