Амнистия за неплатени данъци и акциз за цигари пълнят хазната до 3% дефицит

9 милиарда лева се очаква да влязат в хазната от по-висок акциз за цигарите, амнистия за неплатени данъци и връщане на ставките по ДДС на 20% там, където те са намалени.

Тези мерки ще увеличат приходите и заедно

с орязване или разсрочване на някои разходи ще позволи на служебният финансов министър Людмила Петкова да прави бюджет с до 3% дефицит. Това обяви самата Петкова при откриването на „Седмица на еврото“ в УНСС.

„Министерството на финансите разработи пакет от мерки както приходни,

така и разходни мерки. Обсъдили сме мерките с работодателските организации, синдикатите и Националното сдружение на общините в България. В момента се обсъждат и с политически партии, които са парламентарно представени.

Една значителна част от мерките се приемат както от работодателите

и синдикатите, така и от политическите партии“, каза Петкова. Други мерки са под въпрос дали ще бъдат приемани. Една значителна част се подкрепят, защото те не са свързани с увеличаването на трите основни данъка – ДДС, корпоративния данък и

данъците върху доходите на физическите лица“, обясни Петкова.

Увеличението на акцизите върху цигарите за догодина ще бъде наведнъж със записаните в календара стъпки за 2025 и 2026 г. , обясни министър Петкова. Друга приходна мярка е връщането на намалените ставки по ДДС на 20%,

колкото е за всички останали. Все още не било решено дали тази отмяна да се отнася и за хляба, направи уговорка Петкова.

Амнистия за неплатени данъци и осигуровки е друг лост на който ще разчита държавата. „Само за физическите лица, които не са декларирали доходите си, се предоставя еднократна възможност да бъдат декларирани,

като съответно ставката на данъка ще бъде по-висока – не 10%,

а между 15 и 20%, като идеята е да се декларират и няма да бъдат търсени лихви, няма да се налагат глоби и санкции“, обясни замисълът Петкова. От първата опция се очакват около 3,9 млрд. лв. , а от недекларираните доходи между 500-800 млн. лв. , пресметнали експертите на финансите.

Все още не е решено дали ще се обложат свръхпечалбите на банките.

Разговорите продължават, като все още с тях не е обсъждана мярката, каза Петкова. „Ако се стигне до подобна мярка, тя ще бъде на база европейски регламент, който дава дефиниция за свръхпечалба, която е на база средни величини за предходни няколко години. Към тях се добавя норма и горницата на печалбата за следващата година

се облага с данък, който според регламента на ЕС възлиза на около 33%“ поясни тя.

Тя бе категорична, че няма да се увеличават осигуровките и корпоративните данъци догодина. Тази мярка фигурираше в „менюто“ на служебният финансов министър, но отпада, тъй като не е получила подкрепа от нито една политическа сила. Не се предвиждало и отпадане на Covid добавките към пенсиите, каквато информация също се появи. „Пенсиите за следващата година ще продължат да се изплащат с ковид добавка,

като увеличението им ще стане по силата на швейцарското правило и ще бъде около 9,6-9,7%“, прогнозира Петкова.

По отношение на разходите, тя обяви като една от възможностите, заплатите в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната да бъдат увеличени поетапно, а не наведнъж. С решения на предишния парламент, предвидените увеличения на заплатите в тези две ведомства бяха за 40-50% ръст за догодина.

Разговорите по ръста на доходите по сектори продължавали, направи уговорка тя.

Всички приходни мерки ще бъдат съобразени с нивата на инфлацията, тъй като страната цели да изпълни критерия за ценовата стабилност, необходим за влизане в еврозоната, съобщи още Петкова. Тя се надява бюджетът за тази година да бъде гласуван от парламента, но не изключи напълно

възможността да се стигне до удължаване на действията на настоящия бюджет и за догодина.

Според Петкова, прогнозата на финансовото министерство е до края на тази година да изпълним и последния критерий за еврозоната- този за ценова стабилност. Министър Петкова обеща, веднага след като той бъде покрит,

да поискаме изготвянето на извънредни конвергентни доклади

от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), на базата на които е възможно в най-кратък срок Съветът на ЕС да вземе решение за дата за членство на България в еврозоната.

Според Петкова, членството в еврозоната е цел на България

от самото й присъединяване към ЕС, това е основен приоритет и на настоящето служебно правителство. Тя посочи, че въвеждането на еврото е съществена промяна, която ще осигури

икономически възможности на страната,

ще ускори икономическото развитие и инвестиционната активност, ще подобри конкурентоспособността на икономиката ни, ще подобри работата на институциите, ще увеличи влиянието на българската позиция при определяне на паричната политика на еврозоната.