дебат

Алфа Рисърч: Цачева печели балотаж срещу Радев с разлика от 1%

Бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, като Цецка Цачева ще успее да победи Румен Радев с разлика от 1,3 %. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 8 – 13 октомври 2016 г. Изследването е проведено сред 1 025 пълнолетни граждани от цялата страна по метода на пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Съгласно резултатите, ако на втори тур отидат кандидатите на ГЕРБ и БСП, Цачева ще има 32,6%, а Радев31,3%. 36,1 на 100 от анкетираните заявяват, че няма отидат до урните.

При хипотеза Цецка Цачева срещу Красимир Каракачанов на балотаж, Цачева би събрала 31,9% срещу 25,1% за Каракачанов. Тогава 43% от запитаните дават отговор, че няма да гласуват.

Нагласи за първия тур

Сред твърдо решилите да гласуват Цецка Цачева стартира с електорална преднина от 29.3% срещу 21.4% за Румен Радев.

На трета позиция се очертава Красимир Каракачанов8.7%, следван от Ивайло Калфин – 6.8%.

Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти – Трайчо Трайков (5%), Татяна Дончева (4.5%), Веселин Марешки (3.3%).

Традиционният участник в избори Жорж Ганчев и излезлият от НФСБ Велизар Енчев събират малко над 1%.

Бившият премиер Пламен Орешарски събира 0,5% от гласовете на анкетираните.

Властта след изборите

Освен оспорвания балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог – бъдещата управленска формула, анализират от „Алфа Рисърч“. Предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и за мястото им в бъдеща политическа конфигурация.

„Не подкрепям никого“

Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията „не подкрепям никого” събира почти 11% от решилите да участват във вота.

Делът й не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият й ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. Профилът на ориентиралите се към „не подкрепям никого” избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите – най-млади, учащи, жители на големите градски центрове.

Мажоритарният елемент

Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии – Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Те удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5% -6%, които кампанията може да увеличи. Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Цецка Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Трайчо Трайков.

За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър е налице много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Румен Радев, но останалите – към Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов. Аналогична е ситуацията при „патриотите”, чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър.

Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно – близост на избирателите от ляво-националистическия спектър – създава предпоставки за драматичен втори тур. На него Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите Калфин, Каракачанов, Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Радев.

Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват и ли „не подкрепят никого”.

Повече хора ще отидат да гласуват

С около 7% в сравнение с месец септември се увеличават желаещите да отидат до урните. Трудно е да се каже дали тази мобилизация се дължи на задължителното гласуване, или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност около 61% от живущите в България, или малко над 3,5 млн. души.

С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии – БСП, АБВ, Движение 21. Колебание и респективно, електорален резерв, е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт.

- реклама -