ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, като по-значителен е спадът (над 2 на сто) при ПП. ПП могат да загубят около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър както вляво, така и вдясно.
На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. Както обичайно преди избори, Движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и Възраждане (9.5%).
БСП, също както и ПП, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет.
Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват. Освен това началото на кампанията показва, че и ПП навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии,
сега взаимно да си отнемат избиратели.
„Възраждане“, от своя страна, има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората.
„Демократична България“ плавно върви нагоре, за което й помагат две обстоятелства. Първо, разочарованието на част от
избирателите от ПП, които се връщат сега към ДБ.
И второ, радикализирането на ПП, на чийто фон ДБ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.
Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност можем да кажем, че ще присъстват в 48-ия парламент. Още две партии са на ръба. „Български възход“ на Стефан Янев (4.2%) с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд.
За тях кампанията ще е ключова – дали ще запазят
избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент – БСП, „Изправи се България“,… ИТН, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%.
Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот –
бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват.
Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов стартира кампанията с 21.6%
положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на основния опонент, „Продължаваме промяната“, Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца бележат рязък спад в личните си рейтинги.
С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително
стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто. Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%).
Всеобщото недоверие към политическата класа
обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).
От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев.
В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така, към момента, ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.
Зареждане ...