„Алфа Рисърч“: За 60% от българите членството в ЕС няма алтернатива

„Алфа рисърч“: 60% от българите категорични – България трябва да остане в ЕС.

60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива.

Същевременно обаче, както поради неуспеха на България да се доближи по жизнен стандарт и равенство пред закона до ядрото от държави на ЕС,

така и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие,

скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи заявяват,

че одобряват изцяло начина,

по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% – само донякъде, а 39% – са определено неудовлетворени.

Това сочат данните от последното изследване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 1 – 7 март

2024 г. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Въпреки че много от детайлите на европейските политики и дебати остават встрани от вниманието на българите,

като общ знаменател се откроява следната тенденция:

Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики,

които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези,

които се прилагат, или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище.

Така например, проучването регистрира най-позитивно отношението към възможността при

нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%).

Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция,

т.е. за работа в страни-членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%).

Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за

развитието на България (51%) също се оценяват преобладаващо позитивно,

но те срещат и по-висок дял негативни мнения – по около 30 на сто.

Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: Зеления преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно,

а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем;

Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).

Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към онези предложения и политики, които намериха и най-силен негативен отзвук в Европа:

Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения.;

Земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар.зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение.;

Увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.

Въпреки че в личен план българите виждат ползи за себе си

и за страната от европейското членство, за 17 години те не успяха де се убедят,

че от техния глас зависи как ще функционира Европейския съюз и в каква Европа ще живеем.

Затова не е учудващо, че избирателната активност на европейски избори е най-ниската възможна от всички други избори.

Предстоящият вот не прави изключение – не повече от една трета заявяват твърда готовност да

отидат до урните през юни. Ако тази тенденция се запази, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души,

колкото е бил само на частичните избори за евродепутати през 2007г.

Безспорно най-интересен е отговорът на въпроса – как противоречивите нагласи към политиките на ЕС и слабата мотивация за участие в изборите се отразяват върху електоралните предпочитания? Най-висока мобилизация проявяват двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. В резултат, ПП-ДБ повишават своя резултат от хипотетични национални избори (до 19.9%) и скъсяват дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите. Възраждане, подобно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достигат 13.2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8.9%) и ДПС (8.4% – чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).

Каква кампания ще водят партиите – с чисто европейски, или с национален фокус, кои фигури ще издигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, несъмнено също ще повлияят върху конкретните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния вот е налице и това дали двата избора ще се проведат заедно или поотделно, ще окаже влияние върху националната политическа картина.

- реклама -