Александра, която плени Париж с гласи си, пред FN: Хората имат нужда от положителeн заряд

Александра Панайотова е влюбена в музиката българка, която от 6 месеца живее в Париж. Въпреки че се е установила във френската столица, тя разделя времето си между Париж и София. Самоизолацията й се оказа полезна за хиляди хора по целия свят, които се зареждат с изпълненията й на балкона на жилището й. Пред FN Александра споделя за инициатива на съседите да си организират всяка вечер „вечер на талантите“ и как французите са се влюбили в българската народна музика.

– Как изглеждаше ежедневието Ви преди епидемията и сега?

– Аз си работя от вкъщи, и музиката си правя вкъщи. Така че в това отношение за мен няма промяна. Но за мен основната разлика в момента е, че не мога да си пътувам до България. Преди си пътувах всеки медец до София. Другата разлика в ежедневието преди и след епидемията е ограничението за разходки в парка.

Във Франция може да се излиза до магазин, за разходка или спорт в радиус от 1 км.  от дома. Но от вчера в Париж има въведени нови ограничения – вече не може да се излиза за разходка или спорт между 10 и 19 ч. Т.е. може само сутрин или вечер.

Предполагам, че идеята е да се ограничат ежедневните разходки, защото всеки може да си напише декларация, че отива да спортува, а всъщност да си ходи безцелно. През уикенда имаше много клипчета как хора на групички си се разхождат, дори в парковете.

Единствено супермаркетите и малките будки за списания и вестници работят както и аптеките и магазинчета за плодове и зеленчуци.

– Как се организирате с пазаруването на хранителни стоки – явно това ви е основното развлечение навън?

– Идеята ни беше да пазаруваме веднъж седмично. Моят приятел учи кулинарно изкуство и затова се налага поне два пъти седмично да пазаруваме. За мое щастие поне се наслаждавам на всякакви кулинарни вкусотии. Преди епидемията пазарувахме всеки ден.

– Има ли проблем при вас със снабдяването с маски и дезинфектанти?

– Има го все още като проблем и всъщност те и в момента са трудни за откриване. Много хора вече започнаха да излизат навън с маски и ръкавици. Аз успях да си взема преди големия пик и имам, но в момента заради голямото търсене не мога да си купя допълнително.

– Как се стигна до идеята всяка вечер да излизаш на балкона и да пееш?

– Три съседки организираха „вечер на талантите“ между съседите. Бяха разлепили обяви. Всеки може да се включи с каквото прецени, така че да си разнообразим вечерите, които прекарваме у дома. В последствие разбрах, че тези три момичета, които организират срещите в 19,30 ч. са част от група в социалните мрежи, с над 600 000 членове. И всяка вечер те избират песни, които искат да слушат там, където живеят.

Това се организира навсякъде. Във Франция все по-често се прави. И тези инициативи успяват да повдигнат настроението.

Вчера празнувахме четвърти рожден ден. Особено когато е празник на дете, се опитваме със съседите да компенсираме липсата на приятелите му и това, че няма да празнува както си е мечтало.

Вече виртуално и през балкона се запознаваме с все повече и повече съседи. Ние се преместихме 2-3 седмици преди началото на карантината тук и нямахме време да се опознаем.

Лудо Младо 🇧🇬🌹❤️Днес попитах съседите (в груповия чат), какво искат да им изпълня довечера. Бяха единодушни – българска песен.(English & Français below): Предистория: Съседите организираха „шоу за таланти“ всяка вечер в 19:30 (разлепиха съобщения в асансьора и на прозорците си) с цел всички да се почувстваме малко по-добре. Ако не сте наясно, Париж е под карантина, разрешено е много ограничено движение извън дома.My amazing neighbours organized a ‘talent show’ (they put messages in the elevator and on their windows) and made sure that everyone feels a little better about the recent events. If you don’t know, Paris is under quarantine, very limited movement out of home is allowed.Mes incroyables voisines ont organisé un «soirée de talents» (elles ont mis des messages dans l'ascenseur et sur leurs fenêtres) afin de garder le sourire pendant le confinement et remonter le moral des gens.Направила съм ‘highlight’ в инстаграм профила си, в който публикувам видеа от срещите със съседите в 19:30. Тук ще откриете всички танци, изпълнения и забавления🌹 (Ако се затруднявате да го откриете – първото кръгче под описанието с хаштаг #stayhome) – https://www.instagram.com/panayotova/

Публикувахте от Alexandra Panayotova в Четвъртък, 2 април 2020 г.

– Как протича вечерта на талантите?

– Всяка вечер започваме с 10 минути мълчание и ръкопляскания в подкрепа на медиците и на болните, на всички, които се борят с болестта. След това има една песен, за която трите момичета са измислили хореография и всички останали трябва да ги копираме. Някой свири на китара, на флейта, има игра с въпроси тип викторина. Има дни, в които само танцуваме – обикновено е когато времето не е много хубаво или има вятър, защото не се чуваме.

– Ти почти всяка вечер пееш, и все по-често български народни песни – как ги избираш?

– Първата, която изпях, беше Алелуя. Реших че тази песен ще се хареса и на по младите и на по-възрастните, а и е песен, която всеки знае и може да повдигне духа на хората. Отначало много се притеснявах, защото не знаех как ще ме приемат, дали ще им харесат песните.

– Съседите много добре реагират на народните песни, а всъщност не знаят какво се пее в тях или?

– Аз се опитвам през балкона да им обясня съдържанието на песните. След това като ги кача в групата, също разказвам съдържанието. На „Я кажи ми, облаче ле бяло“ написах направо превод на песента, защото нямаше как да го обясня. На „Девойко мари хубава“ им изпратих снимка на Родопите, обясних откъде произлиза песента.

Но мисля, че българските народни песни много се харесват, защото е нещо различно, звучи различно. Използва се различна техника, това ми е идеята – да им покажа песни от различни краища, с различно звучене.

Хората в групата сами казват кои песни искат. Вече има списък, по който работя – искат да чуят „Зайди, зайди“, „Хубава си моя горо“.

– Предимно французи или българи дават обратна връзка на изпълненията и коментират?

– Мисля че основно са българи, от цял свят. По това което виждам, наистина има българи от много различни дестинации. Повечето съобщения са много мили, споделят, че успяват да се разсеят, макар и за малко и да се почувстват по-добре. Аз мисля, че хората усещат емоцията ми – аз наистина се опитвам чрез силата на песента да достигна до тях и да им дам част своя положителен емоционален заряд.

- реклама -