Александър Бакалов пред FN: В цял свят се карат мотори, но само у нас това е опасно начинание

Хората трябва да знаят, че съществуваме. Да не се страхуват от нас, да не ни мислят за луди и да ни приемат като всички останали. За толерантност на пътя призова Александър Бакалов от организацията Sofia Riders в деня на откриването на мотосезона у нас. 

30

По думите му най-невъзпитаните водачи са таксиметровите шофьори и тези, които управляват служебни микробуси. Хиляди мотористи днес си пожелават да имат мотосезон без произшествия, а Бакалов признава: „Моторът е моят живот!“

– FN: На 1 април се открива мотосезонът. 

– Както всяка година се събираме на площада „Александър Невски“. Очаква се да вземат участие няколко хиляди мотора. Събираме се до към 10:30 часа и по точно определен маршрут потегляме в посока Бояна до разширението пред Националния исторически музей. Ще има затваряне за кратко на Околовръстното шосе. Цялото придвижване на колоната е съгласувано със Столична община, КАТ и СДВР. Пред Националния исторически музей ще има шоу изпълнения, майсторско каране на мотор. Там хората могат да дойдат и да наблюдават изпълненията.

– FN: Кои са най-големите опасности пред вас на пътя?

– Човек първо трябва да бъде дисциплиниран и да проявява самодисциплина, ако има желание да не се случват някои неща. Тогава има основание да изисква и от другите. Но ни липсват културата и толерантността на пътя и това води до основните проблеми. Постоянно сме свидетели на агресия и нетолерантно поведение. Пешеходците и мотористите сме най-уязвими. И вече започнаха катастрофите. В сряда, когато бяхме на пресконференцията с началника на КАТ, наш близък приятел пътуваше към Столична община за подаване на документи и претърпя ПТП. Класическа ситуация – обратен завой на товарен микробус, извършен на двойно непрекъсната линия. Пострадалият е в болница на лечение. Трябва да провокираме основно управляващите служебни микробуси и таксита. Това са най-некултурните участници в движението изобщо. В последните години статистиката показва, че тази категория шофьори полудяват по пътя и правят всякакви дивотии. Изобщо не се интересуват какво става около тях и се случват ПТП-та на пътища със 100-200 метра видимост. И правят нарушения, не гледат, а това, за мен е престъпление по непредпазливост. От друга страна, от Пътна полиция трябва да са малко по-пунктуални по отношение на извършването на служебните си задължения и ангажименти и при наличие на ПТП-та да си описват нещата правилно, защото много често заради административни пропуски такива хора се измъкват. И това нещо е проблем, защото ще доведе рано или късно до по-сериозни последици. Ако едно мнозинство стигне до убеждението, че трябва само да се оправя, какъв вид би придобило правосъдието, взето в личните ни ръце? От друга страна, ние трябва да възпитаваме и себе си. Защото независимо кой е виновен в 99% от случаите ние сме потърпевши.

– FN: Какво е усещането на мотора?

– Лично аз усещам много неща – включително и спокойствие. Управлението на мотор е едно от малкото занимания, които могат да доведат до ефективна концентрация у човек и осигуряване на душевен мир. За мен лично това е и начин на живот. Моторите са нещо интересно, провокативно, но и много опасно. И е хубаво тези, които са решили тепърва да стават мотоциклетисти, да знаят, че моторът е купчина желязо до момента, в който се качиш на него. Тогава той оживява и става част от тебе – живее с твоите действия, твоите бездействия, с твоето можене, с твоето неможене.

31

– FN: Какво ще пожелаете на всички, които обичат моторите?

– Пожелавам на всички хора да бъдат здрави, а на всички участници в движението да бъдат по-културни. Да се вслушват в доброто си аз, да се опитват да култивират агресията и суетата си. Да са по-безопасни, както за самите себе си, така и за всички околни. Проблем е, че сме много суетни, с изключително високо самочувствие, което го показваме в момента, когато трябва да бъдем агресивни, а не когато трябва да бъдем толерантни. Трябва да бъдем по-благородни. Защото по-силният е по-благороден, а не по-агресивен. Нека не се качваме на моторите с идеята, че трябва да оцеляваме, а да се радваме на хубавите преживявания. Да не слизаме от моторите си всяка вечер с пожеланието: „Хайде и утре да оцелеем“. Защото това не е нормално. В цял свят се карат мотори, но само у нас това е опасно начинание. Хората трябва да знаят – ние не сме луди. Затова правим подобно откриване по подобен мащабен начин. Да знаят хората, че съществуваме. Да не се страхуват от нас и да не са агресивни. Защото ние не сме нещо по-различно от всеки друг нормален човек. Човекът е човек – независимо дали е пеша или на две колела.

- реклама -