Елин Пелин е най-малкото от единадесетте деца в семейството на Иван Стоянов – Варджията в софийското село Байлово
Големият български писател е роден на 18 юли 1877 година с рождено име Димитър Иванов Стоянов и днес се навършват 140 години от рождението му.
Започва да пише още докато живее на село. В младежките си години се увлича от поезия, но по-късно става майстор на късия разказ. Учи се от Вазов, но успява да доразвие жанра на разказа и повестта до най-големите висоти в българската литература.
Ето 10 цитата от творчеството на Елин Пелнин, които звучат актуално и днес:
“ – Какво нещо е човек!
– Черно зърно – отговорих аз.
– И черно, и бяло – усмихна се отец Сисой“.
„Чорба от греховете на отец Никодим“
„Любовта бяга от човешките сърца. Хората не са вече братя„.
„Пак ще се къпе в човешки пот майката земя“.
„Гераците“
„Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек“.
„Косачи“
„Какво знаят докторите! — каза сопнато чичо Горан и се изправи. — Знаят само пари да взимат и толкова. И какво ли разбират? Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам те тупнат, оплези се, опули се, кихни, дихни, па като не разберат болестта ти, дадат ти за пет пари отрова, и туйто. На другия ден запушат цигарките си, смеят се и те порят да видят от какво си страдал“.
„Влачат се по избори, бият се, трепят се, омразлъци правят и какво? По-лошо става, по-добро не става! Народ — вълци главата му яли! Полъгал се по ума на разни панталонджии, доктори и нехранимайковци и мисли, че кой знае какви големи работи върши. Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си„.
„Ходя си аз, момче, по полето — продължи той след дълго мълчание, — лежа по сенките, гледам небесния вис и си мисля: божичко мили, що ми не дадеш ти на мене една способност, хе тъй, каквото кажа — да стане. Света на рай ще ти обърна аз тебе. Ни болести ще има, ни тегло ще има, ни сиромашия ще има„.
„Мечтатели“
„Всички се изсмяха. Дъбака се позасрами, ала очите му с друг вид любопитство забягаха по високата и стройна фигура на момичето, по гъвкавите му ръце, широки, равни рамене и по леко вълнуващите се бели кенарени нагръдки.
„Каква е дива кокошчица!“ — помисли си той“.
„Ветрената мелница“
„В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи:
— Бог не е милостив — не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото — да прокълнем и да умрем“.
„Напаст божия“
„— Дъската й хлопа на моята каруца, господине. Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират“.
„Андрешко“
„Коя младост не би желала да види най-хубавото нещо от най-високото място? Но кой би предприел тоя път, пълен с опасности и неизвестност?“
„Самодивските скали“
„Се едно… Тук не бръснат никого — всекиму според делата му. Поп бил, ама грешил. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото.
— Бре, не думай!
— И той е наказан, дядо … Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните хич и не поглеждаше. Гнусеше се от тях и ако им даваше милостиня, даваше я с презрение, като гледаше час по-скоро да се отърве… Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше да се въздържат… Това не е ли грях?“
„На оня свят“
„Всичко, всичко тъне в кал — и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно!“
