Айлийн Уорнос – проститутката убийца

Има много истини и много измислици за жестоката проститутка убийца Айлийн Уорнос.

Тя не е първата жена масов убиец, не е и правила секс с 250 000 мъже, както твърди.

Айлийн е запомнена със скверните си избухвания в не една съдебна зала.

Злочесто детство

 Айлийн се ражда на 29 февруари 1956 г. като Айлийн Каръл Питман. Биологичният й баща Лио Дейл Питман никога не срещнал дъщеря си. Питман бил детски насилник-психопат, който се обесил в затвора през 1969 г.

Майка й Даян Уорнос се омъжила за Питман на 15-годишна възраст и му родила две деца в град Рочестър, щата Мичиган. По-големият брат на Айлийн Кийт се родил през 1955 г. Даян се развела с Питман след по-малко от две години – няколко месеца преди раждането на Айлийн. Страхувала се от него и то с пълно основание.

Даян не можела да се справи с отговорността на самотното майчинство и през 1960 г. изоставила Айлийн и брат й, които били осиновени от нейните родители Лори и Брита Уорнос.

Бабата и дядото отгледали Айлийн и Кийт заедно със собствените си деца в Трой, Мичиган. Те не им разкрили истината, че в действителност са техни баба и дядо. Айлийн открила това на 12-годишна възраст и тази информация влошила още повече и без това трудната ситуация. Лори Уорнос пиел твърде много и бил доста строг с децата. Когато Айлийн и Кийт разбрали истината за осиновяването си, те се разбунтували.

През 1962 г., на 6-годишна възраст, Айлийн била жестоко обгорена, докато тя и брат й палели огньове със запалителна течност. Лицето й било белязано за цял живот.

Тя често била бита с колан от дядо си.

Айлийн се запознала със секса на съвсем ранна възраст. По-късно разказала на полицията, че била правила секс с брат си като малка, но роднините й дълбоко се съмняват в тази история.

Айлийн забременяла на 14-годишна възраст и била изпратена в дом за неомъжени майки. През 1971 г. родила момче и за щастие на детето го дала за осиновяване.

Престъпен живот

Айлийн напуснала училище, избягала от къщи и се превърнала в пътуваща на стоп проститутка.

На 20 години тя била взета на стоп от богат 69-годишен президент на яхт клуб, на име Луис Фел. Той веднага се влюбил в момичето. Когато двамата сключили брак през 1976 г., събитието дори било отразено във вестниците. Това бил невероятен късмет, но Айлийн била твърде дива и разрушителна, за да го осъзнае. Отнасяла се зле с Фел, замесвала се в сбивания по баровете и накрая попаднала в затвора за нападение. Само месец и нещо след сватбата Фел осъзнал каква грешка е допуснал и бракът бил анулиран.

През следващото десетилетие тя проваляла връзка след връзка, като междувременно се занимавала с проституция, фалшификации, кражби и въоръжени грабежи. В един момент дори се опитала да отнеме живота си. Пиенето, наркотиците и саморазрушителният й начин на живот я превърнали в емоционална и физическа развалина. Когато през 1986 г. се запознала с 24-годишната Тайрия Мур в гей-бар в Дейтона, Айлийн била самотна, гневна и готова за нещо ново.

За известно време всичко вървяло чудесно. Тай я обичала и стояла до нея; дори напуснала работата си и позволила на Айлийн (Лий) да я издържа с приходите си от проституирането. С времето страстта им се охладила и парите не достигали – но Тай продължавала да следва Лий от един евтин мотел в друг.  Оставайки без пари тя почва да убива клиентите си, за да оцелява и се прехранва.

Мистериозни убийства- жертвите

Започнали мистериозни убийства. Ричард Малори – собственик на електронен сервиз в Клиъруотър, Флорида – обичал да се забавлява от време на време. Затварял сервиза си без предупреждение и изчезвал за няколко дни, впускайки се в запои и секс.  Изчезването му се установило чак след няколко дни, когато кадилакът му бил намерен в покрайнините на Дейтона.

На 13 декември 1989 г. двама млади мъже търсели метал за скрап край черен път близо до междущатска магистрала 95 в окръг Волушия, Флорида. Вместо желязо, открили тяло, увито в килим. Внимателно снетите отпечатъци от доста разложените ръце установили, че това е Ричард Малори, видян за последно преди 13 дни. Той бил убит с три изстрела от 22-калиброво оръжие.

На 1 юни в горите на окръг Цитрус във Флорида било открито още едно неидентифицирано голо тяло на мъж. Жертвата била разпозната на 7 юни като 43-годишният Дейвид Спиърс от Сарасота. Той бил застрелян няколко пъти с 22-калиброво оръжие, а близо до тялото му бил открит използван презерватив.

Междувременно на 50 км на юг в окръг Паско, край магистрала 75 било открито още едно голо мъжко тяло. То било намерено на 6 юни и било толкова разложено, че съдебните лекари не успели да снемат отпечатъци и да установят времето на смъртта. Деветте куршума, намерени в останките, идвали от 22-калиброво оръжие. Впоследствие жертвата била идентифицирана като Чарлз Карскадон.

Шерифите от окръг Марион намерили изоставена кола. Стъклата на предните врати и предното стъкло били счупени. Във вътрешността на колата имало ясни кървави петна, а номерата липсвали. Компютърната справка установила, че колата принадлежи на Питър Сиймс, изчезнал на 7 юни, отивайки да посети роднините си в Арканзас. Сиймс бил 65-годишен пенсиониран моряк от търговския флот, който посвещавал по-голямата част от времето си на църквата.

Доставчикът Трой Бърис тръгнал по маршрута си в утрото на 30 юли. Когато не се върнал същия следобед, шефката му започнала да звъни по телефона и установила, че не е направил доставките си.  В 4:00 ч шерифите открили камиона му на банкета на щатски път 19, на 30 км източно от Окала. Той бил отключен, а ключовете липсвали. Бърис също.

Бърис бил открит пет дни по-късно. Той бил убит с два изстрела от 22-калиброво оръжие – в гърдите и в гърба.

Дик Хъмфрис не се прибрал у дома след последния си работен ден в Здравната социална служба. Той специализирал в работа с изложени на насилие деца и щял да се прехвърли в отдела в Окала. Дик бил на 56 години и това не била първата му кариера; преди това бил полицейски началник в Алабама. На 10 септември отпразнувал 35-тата годишнина от сватбата си, а на 11 септември изчезнал. Във вечерта на 12 септември тялото му било открито в окръг Марион. Той бил застрелян седем път с 22-калиброво оръжие.

След около месец на един дърварски път в окръг Дикси било открито голото тяло на Уолтър Джино Антонио. Шестдесетгодишният Антонио бил тираджия, понякога работел като пазач и бил член на резервите на полицията. Той бил прострелян четири път с 22-калиброво оръжие.

Разплитане на убийствата

В един от случаите жена била видяла Айлийн и Тай, дала тяхното описание на полицията. А колата се оказва на една от жертвите.

Капитан Стив Бинегар бил началникът на Отдела за криминално разследване към шерифството в окръг Марион. Той знаел за престъпленията в окръзите Цитрус и Паско, и не можел да игнорира приликите между тях. Съвместно с представителите на полицията от другите области, в които били открити жертви, формулирал една теория. Никой вече не качва стопаджии, смятал той, така че извършителят (или извършителите) на тези престъпления вероятно изглеждат безобидно. Подозирал жени – по точно двете жени, разбили колата на Питър Сиймс. Бинегар се обърнал за помощ към пресата. В края на ноември „Ройтерс“ публикували история за убийствата и вестниците в цяла Флорида последвали техния пример, публикувайки историята и полицейските скици на издирваните жени.

Не след дълго започнали да валят следи и до средата на декември полицията получила няколко сигнали, свързани с тези жени. Хората започнали да разказват къде са живели и работили двете жени, полицията следяла техния път по разказите на тези, които ги срещали и разпознаели.

Жените сменяли имената си. Лори Гроуди, Сюзан Блаховец и Ками Марш Грийн се оказали имената, използвани от Айлийн Каръл Уорнос. Тъй като оставали без пари те често залагали вещите на жертвите си и това ги издало.

Ловът на Уорнос започнал наистина на 5 януари 1991 г. Айлин била локализирана. Двамата офицери под прикритие Майк Джойнър и Дик Мартин тръгнали из улиците с надеждата, че ще я засекат. Във вечерта на 8 януари двамата я забелязали в заведение. Дни наред й предлагали компания и съдействие и накрая я арестували във връзка със заповедта за издирване на една от самоличностите й- Лори Гроуди. За убийствата не станало дума и медиите не били уведомени, че заподозряната е арестувана. Това бил мъдър ход от страна на полицията, тъй като все още не разполагали с оръжието на убийствата и с Тайрия Мур.

Признание

Тайрия Мур
Тайрия Мур

Мур била открита на 10 януари. Живеела при сестра си в Питстън. Разпитали я и тя признала,  че е разбрала за убийствата, когато Лий се прибрала у дома с колата на Ричард Малори. Лий открито си признала, че е убила човек. Мур й казала: „Не искам да чувам нищо повече“. След това всеки път, когато Айлийн се прибирала вкъщи и започвала да й разказва разни неща, Мур отново отказвала да я слуша. Имала подозрения за онова, което се случва, но искала да знае колкото се може по-малко. Колкото повече знаела, толкова по-силно щяло да става желанието й да предаде Лий на властите.

На следващия ден Мур придружила Мънстър и Томпсън обратно във Флорида, за да им помогне в разследването. Те искали тя да накара по телефона Айлийн да си признае за убийствата.  Задържаната била внимателна в разговорите си, но един ден не издържала, а и не би позволила на Мур да потъне заедно с нея: „Давай, кажи им каквото знаеш и каквото искат да знаят. Няма да допусна да влезеш в затвора. Слушай, ако трябва да си призная, ще го направя“. И в сутринта на 16 януари тя го направила.

По време на признанията си Уорнос постоянно наблягала на две неща. Първо, дала ясно да се разбере, че Мур не е имала нищо общо с убийствата. Освен това категорично заявила, че самата тя също не носи никаква вина нито за убийствата, нито за обстоятелствата, които са я довели до тях. Всички убийства били извършени при самозащита. Всяка от жертвите я била нападала, заплашвала или изнасилвала.

Лавина от предложения за книги и филми се изсипала върху полицаите, роднините на жертвите, Мур и самата Уорнос. Айлийн изглежда смятала, че ще изкара милиони от историята си, без да осъзнава, че във Флорида съществува закон, забраняващ на престъпниците да получават изгода от престъпленията си.

 Странно осиновяване

Арлийн Прол
Арлийн Прол

В цялата тази суматоха се появила 44-годишна „преродена“ християнка, собственик на развъдник за коне и приют близо до Окала. Тя била видяла снимката на Уорнос в един вестник и й написала писмо: „Казвам се Арлийн Прол. Аз открих наново религията. Ще ме сметнеш за луда, но Исус ми каза да ти пиша“. Тя осигурила телефонния си номер и на 30 януари Уорнос й се обадила за пръв път. Прол незабавно се превърнала в неин усърден защитник и помощник.

През цялата 1991 г. Прол се появявала в телевизионните предавания и таблоидите, описвайки истинската, добра природа на Уорнос. На 22 ноември 1991 г. Арлийн Прол и нейният съпруг законно осиновили Айлийн Уорнос. Прол заявила, че Господ й бил казал да го направи.

Присъди

Адвокатите на Уорнос уредили сделка, с която тя се съгласила. Трябвало да пледира за виновна по шест обвинения и да получи шест последователни доживотни присъди. Нейната агресия, цинизъм и несдържаност в съда обаче и донасят 6 смъртни присъди.

Чарлийз Терон във филма "Чудовище"
Чарлийз Терон във филма „Чудовище“

Айлийн Уорнос е екзекутирана в 9:47 ч, на 9 октомври 2002 г., на 46-годишна възраст.

Тя е десетата жена пратена на смърт в щата, откакто смъртното наказание било възобновено през 1976 г.

Историята й вдъхновява филма „Чудовище“, в който ролята й е изиграна блестящо от Чарлийз Терон, както и няколко книги и операта „Уорнос“ от Карла Лусеро.

- реклама -