родови травми

Аида Марковска пред FN: Много от болестите и неудачите в живота ни се дължат на родови травми от предците ни

Как да разберем дали имаме наследени родови травми? Как вместо да им позволим да движат живота ни в негативен план, да ги преодолеем? И така да зададем едно по-добро бъдеще за нашите собствени бъдещи поколения?

Продължаваме темата за родовите травми, която започнахме миналата седмица. Днес ни гостува  Аида Марковска, която спокойно можем да наречем пионер на родовата терапия у нас. Тя е основател на школата “Задругата на родонавтите” и откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно и обредни традиции, което се оказва изключително високо резултатно в подобряването на родовата ни орис.

– Kaкво трябва да знае за родовата терапия всеки, който не е запознат с нея?

– Родовата терапия касае четири или повече поколения в рода ни преди нас. Тя изследва родовите потоци, родовите травми и това, което се е случило на предците ни извън кръга на тяхното семейство. Защото тези емоции, които те са преживявали и са се случили преди 100, 150 или 200 години, влияят върху потомците, тоест върху нас. Родовата терапия е за всеки, който усеща някаква неудача и несполука в живота си, която го съпътства въпреки усилията и желанието му да успее в която и да е област на живота – любов, здраве, бизнес и т.н.

– Как да разберем, че нещата, в които не ни върви реално биха могли да се дължат на родова травма?

– Когато изпитваме емоции, които нямат необясним източник. Когато ни разстройват неща, към които не сме привързани, когато имаме твърде много страхове. Или например видим нещо, което ни ужасява, а то по същество не е толкова впечатляващо. Изобщо, когато се чувстваме некомфортно в кожата си по някакъв необясним за нас начин и нямаме обяснение защо точно на нас ни се случват нещата.

– Мнозинството хора знаят съвсем малко за рода си повече от поколение, две назад. Как се изследват родовите травми при липсата на такава информация?

– Винаги хората ми задават точно такива въпроси – казват „аз зная само за баба и дядо, но нямам информация за предците си, не ги познавам и всичко в моя род е отдавна забравено“. Всъщност има едно нещо, което всички помним и това са разказите от детството ни. Разказите, които сме чували от бабите и дядовците ни когато сме били малки деца. Помним снимките по стените, какво са си говорил около нас възрастните хора.

В родовата терапия ние изследваме най-вече емоционалните травми на предците ни. И затова освен имената и датите, професиите и статуса на семейството, много ни трябват знания затова как са живели те и как са се разбирали помежду си. Какво са наследили от своите предци като характер, знания и възможности. Ето това най-вече ние нужно, за да можем да изследваме рода. И разбира се да знаем малко повече за това къде са живели, с кого, какво образование са имали, говорили ли са чужди езици – всичко това ни казва за способността на предците ни да преодоляват емоционалните травми, които са им се случили. Онези от тях, които те не са успели да преодолеят, да осмислят и да преминат отвъд тях в живота си, отиват като наследство към потомците. Тоест към нас.

– Може ли да ни дадете някакъв пример за родова травма?

– Повечето ни страхове например идват от предците ни. Нашите предци са се страхували най-вече за препитанието си, от глада и от болестите. Когато ние имаме неизяснен страх да не се разболеем, да не умрем при положение, че сме здрави. Или изпитваме непреодолим ужас от смъртта отвъд нормалния човешки страх – тогава значи, че някои от нашите предци е погинал в мъка, в нещо страшно. Или пък например е гладувал – това се проявява в страх да не би да останем гладни и без храна и винаги купуваме продукти и се запасяваме. Хладилника и шкафовете са ни винаги пълни, а когато отидем в магазина продължаваме да купуваме. Това е гладът на нашите предци, които са записали „програма“ – видиш ли налична храна – вземи я, усвои я!

Или пък можем да се разболеем, ако някой от предците ни е бил всеотдайна личност и безпределно е раздавал себе – тогава се появяват болест в рода, която те принуждава да бъдеш всеприемащ човек – тоест да лежиш и да се грижат за тебе. Също така можем да имаме страх да започнем да работим и да печелим, защото ще ни откраднат или ще ни вземат това, което ще спечелим. Или ще ни го национализират – неща, които са се случвали в предходните ни поколения.

– В такъв случай може ли да намерим разковничето за това, че ние българите продължаваме да живеем трудно и бедно, а страната ни се развива с по-бавни темпове именно с родова травма? Такава, която са получавали предците ни 5 века под турско робство, когато са били гонени, убивани, отнемано им е било имуществото и са правени опити за насилствена смяна на религията им?

– Много правилно разсъждавате, точно така е. Когато нашите предци са били под робство не е било изобщо добре да демонстрираш богатство и изобилие, защото веднага са идвали да ти го вземат. И това да не се изнася информация извън къщата – какво има в зимника, с какви спестявания разполага семейството е било жизненоважно. Точно така е, ние се пазим все още от това да не ни разберат, да не ни чуят, защото това е било смъртна заплаха за праотците ни.

Освен това, когато нашата хубава родина пада под турско робство, тя е била богата страна и е имало доста за заграбване. И всяка демонстрация на изобилие е предизвиквала подобни грабежи от башибозуци, войски и т.н. Така, че всяка хубост се е криела – от женската и моминската, до най-малкото имане. И затова нашите предци все още ни предават тази информация – да не се афишираме, всичко да е малко по-прикрито и затворено в къщи. Това разбира се ни спасява от много беди, но в същото време ни създава други неприятности.

– Какво трябва да направим за да скъсаме връзката в миналото в този неприятен аспект и как да започнем да живеем на чисто?

– Пази Боже да скъсаме връзката с предците си. Защото по родов път се предават както неудачите, за които говорим до сега, така и талантите, знанията, способностите и уменията. И благодарение на тази енергия ние съзидаваме своя живот.

А, за да скъсаме с родовите травми има един единствен сигурен начин и това е ОСЪЗНАВАНЕТО им.

Първо трябва да разберем за тях, за да не остават скрити, а да бъдат изведени на бял свят и да бъдат разказани. И след това задължително е осъзнаването и разбирането, че нашите предци са преживяли това и на тях им е било трудно и тежко. И да се обърнем към тях с много дълбока любов, разбиране и благодарност и така да ги почетем. Всъщност почитането на предците ни, с всички техни заслуги и страдания ни спасява от бедите, които можем да имаме по родова линия. Това също така ще надгради нашите таланти, здраве и богатство.

– Често хората изхвърлят вехти ненужни вещи, принадлежали на някой в рода. Особено ако наследим някакво жилище или почистваме тавани. Какво никога не бива да изхвърляме?

– Много от вещите, които използваме имат силна енергийна връзка с притежателя си, а някои и със семейството и рода. На първо място не бива да се изхвърлят неща, които носят този енергиен отпечатък – часовници, бижута, фотографии, молитвеници или книги, на които някой е държал.

Вещи, които носят силния енергиен отпечатък на някой биха могли да бъдат почтително погребани, дарени или предадени на музей, но не бива да се изхвърлят на боклука. Нашият народ например вярва, че часовникът отмерва минутите в човешкия живот и предава тази информация в поколенията. Примерно сватбените одежди не бива да се изхвърлят в никакъв случай, те дори не се предават на друг, а в много случаи се погребват, заедно с човека, който ги е носил. За да се яви тя като невеста пред Бога, така са вярвали предците ни. Едно време дрехите са били скъпи и трудно са се създавали, затова те са се наследявали, но не и празничните и сватбените.

А, накитите е било абсолютно недопустимо да излизат от дома, защото те не само предават родовата енергия и знание, а се счита, че в някои златни накити като пафти, гривни, наушници и пръстени се съдържа информация за генетичния род на семейството. Затова се предават по наследство от свекърви на снахи, от майки на дъщери и тн. И до днес има традиции, при които в деня на сватбата свекървата дава на снаха си златни бижута, защото така тя приема енергията на новия си род.

– Как можем да предпазим бъдещите ни поколения от родови травми?

– Необходимо е да разказваме приказки на потомците си – на нашите деца и внучета. Това е най-важния и най-хубавия начин да им предадем родовата информация. В приказките ние можем да облечем героите в нашата родова история. И така по този начин да я изведем от тайната и да я предадем на децата ни. Така, че – разказвайте!

- реклама -