АФИС

АФИС: 71% от българите смятат, че политическата система работи за богатите

71% от българите смятат, че политическата система у нас работи за богатите, 7 на 100 – че тя действа в полза на всички граждани, а само 2,2% са на мнение, че системата работи за бедните хора.

Това сочат данните от ново проучване на социологическата агенция АФИС, проведено от 14 до 19 януари сред 1010 пълнолетни български граждани.

Докато дейността на изпълнителната и законодателната власт е в плен на политическите борби за интерпретация, при правосъдието, всички решения произтичат от принципа за равенство пред закона – между бедни и богати, между жени и мъже, между граждани и селяни, между етническите общности и т.н.). Запитани, „Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България?“, само 4% отговарят положително, 25% – в някои случаи, 69% – „Не“, посочват от АФИС.

Независимо от официалните принципи, животът показва на мнозинството хора, че богатите по-често разполагат с пълните права на гражданина и по-рядко изпълняват минималните си задължения. Следователно, за по-малко богатия важи обратното – по-малко свободи, повече подчинение, посочват от агенцията.

Запитани, дали имущественото неравенство в България нараства или намалява, близо 63% или почти две трети от гражданите на България отговарят, че то се увеличава. Само 7% са на обратното мнение. А всеки четвърти (26%) предполага, че социалните разлики остават на същото ниво.

Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите. То изцяло потвърждава „народната социология“, според която „ситият на гладния не вярва“.

Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната – 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един (0%) не споделя мнението, че имуществената ножица се затваря, анализират от АФИС.

Тъкмо обратното се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Те виждат далеч по-слаба динамика, отколкото забелязва населението като цяло. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) смятат, че неравенството намалява.

- реклама -