Сарафово

Адвокатът на един от атентаторите от Сарафово ексклузивно пред FN: Ще обжалвам доживотната присъда

Една от водещите новини на седмицата – Специализирания наказателен съд постанови две доживотни присъди без право на отмяна на издирваните атентатори, които се свързват с терористичния акт на летище Сарафово. Никой в съдебната зала обаче не е виждал физически Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан, които според прокуратурата, заедно със загиналия Мохамад ел Хюсеини са свързани с ливанската групировка Хизбула. Фарах и Хасан се издирват от Интерпол.

сн. БГНЕС

Адвокатът на единия от осъдените обаче твърди, че не съществуват неоспорими доказателства, че двамата осъдени изобщо съществуват. Или пък кой точно стои зад двете самоличности.

Какво е да защитаваш осъден терорист, защо доказването на вината и изобщо воденето на подобен род дела е толкова сложно – разговаряме с адвокат Жанет Желязкова – служебен защитник на подсъдимия Ел Хадж Хасан.

– Адвокат Желязкова, вие работите по един процес, който няма аналог у нас и българските юристи за щастие нямат никакъв опит в дела за терористична дейност. Как се случи точно вие да поемете защитата на Хасан Ел Хадж Хасан?

– Наистина, това е единственото по рода си дело в най-новата история на България за тероризъм по чл. 108а от НК, където се предвижда най-тежкото наказание, записано в нашия Наказателен кодекс. А, именно доживотен затвор без право на замяна. Аз съм служебен защитник на едно от осъдените лица. Вписана съм в списъка на Националното бюро за правна помощ и на ротационен принцип там ни избират, като всеки е декларирал с какви дела се занимава. Аз се занимавам с наказателни дела от 18 години и именно по този начин на мен се падна това дело.

 

– Тоест съдбата ви посочи да бъдете защитник на Хасан Ел Хадж Хасан?

– Да, може и така да се каже. Защото адвокатите в този списък нямаме право сами да си избираме делата.

– Хора загинаха, а други бяха ранени при атентата: Как се води такъв тип процес и какво най-много ви впечатли в делото „Сарафово“?

Близки оплакват загиналите си роднини в Софийската синагога/ сн. Архив БГНЕС

– Това е изключително тежък процес, защото подобно деяние е изключително трудно да бъде доказано. Затова и самото обвинение спрямо моя подзащитен се гради единствено и само на косвени доказателства. Нямаме конкретно доказателство, че той е лицето, което е спомогнало и улеснило самия извършител Хюсеини за реализирането на този атентат. Това са данните и погледаното през погледа на един юрист, тук се касае само за косвени доказателства. Друг е въпросът, че са били намерени документи на канадски граждани, за които Хасан Ел Хадж Хасан и неговия съпроцесник са се представяли. Но, дали наистина съществуват такива лица, ние не можем да бъдем категорични.

– Тоест според вас няма безспорни доказателствата по делото срещу вашия подзащитен?

– Няма. Не само срещу моя клиент, но и срещу другото лице, с което са подсъдими по това дело. Така, че по категоричен начин не може да се заключи, че те са виновни по повдигнатите им обвинения. Подобни деяния се доказват изключително трудно, доста работа е свършена – знаете, че делото е от 2012 година. Но, за 8 години в крайна сметка прокуратурата е изградила своето обвинение само въз основата на доказателствата, с които е разполагала, а именно косвени доказателства.

 

– До колкото ви разбирам вие смятате, че не може да се приеме на 100%, че лицата Мелиад Фарах и Хасан Ел Хадж Хасан реално съществуват?

– Това твърди прокуратурата, тя е тази, която повдига и поддържа обвинението. Аз като адвокат на това лице, след като съм се запознала с материалите по делото, не мога да бъда категорична, че това лице наистина съществува и наистина е лицето, което е спомогнало за осъществяването на атентата на бургаското летище.

– Всъщност по какъв начин обвинението твърди, че Хасан е влязъл в страната?

– Единственото, което свързва трите лица е, че са ползвали един и същи маршрут. И оттам се прави извода, че се касае за организация. С полет от Бейрут до Истанбул, от там до Букурещ. От Румъния се придвижва до България с моторно превозно средство – автобус или такси. От Русе наемат такси до Варна. И тримата се движат поотделно. Моят подзащитен напуска страната по същия начин – до Русе с такси, от там го взема друго такси, което го превежда през Дунав мост, което го оставя в средата на Гюргево и т.н.

– Той преди извършването на самия терористичен акт ли напуска България?

– Да. По време на атентата и двамата осъдени не са били в обсега на летището. Съучастието им прокуратурата я приема на база на еднаквия маршрут на придвижване.

– По време на процеса свърза ли се с вас някой, който да се представи като Хасан Ел Хадж Хасан или негови близки? Имали ли сте някакви насоки или показания от клиента си?

– Не, категорично. И именно затова и самото дело става изключително сложно. Когато защитникът няма връзка със своя клиент, защитата се гради единствено и само на материалите, които са събрани по самото дело – от досъдебната фаза и вече по воденето на самото съдебно следствие. Много по-лесно би било когато адвокатът контактува директно с клиента си, защото може да бъде изградена по-лесно и неговата защитна версия. Могат да се оборят някои доказателствата. А, ние в случая можем само да гадаем.

– След произнасянето на съда казахте, че не изключвате да обжалвате доживотната присъда на Хасан Ел Хадж Хасан. Ще го направите ли?

– Да, взех такова решение и вие сте първите, на които го казвам. Аз като негов служебен адвокат нямам друга алтернатива и съм длъжна да обжалвам. Защото е наложено най-тежкото наказание, а аз нямам никаква връзка с това лице – не зная дали е жив, дали съществува или не. Но, ако наистина това лице е реална личност и се окаже просто, че така са се случили нещата, че той не може да дойде в България или, че не е знаел за делото, какво правим? Така, че това е мой дълг в качеството ми на негов защитник.

– С какво усещане излизате от процеса? Чувствате ли се докосната до световния тероризъм и има ли правосъдие за него?

– Много интересен въпрос. Докосната от тероризма не бих искала да бъда, нито да се докосвам по какъвто и да било начин. С това дело обаче малко или много навлязох в самите детайли на тероризма, защото в него е описана подготовката на един такъв акт, каквито през последните години се случиха много. Както и научих за дейността на подобен тип терористични организации. Трагедия е!

Тук се касае не само за човешката драма на жертвите и техните близки, но и за трагедията на един народ, в случая израелския. Този акт беше на наша територия и никой не е застрахован от подобно нещо. Нито аз, нито вие можем да се предпазим от такова нещо, но Бог да пази да не се случва на никой. Защото може да си представите ужаса, който са изживели тези невинни хора – както израелците, така и българския шофьор и техните семейства. Свикнали сме да гледаме такива гледки само телевизията и интернет и да цъкаме с език, но когато се случи на наша територия, човек трябва да се замисли. Тези фракции действат по този брутален начин, като се оправдават с техните религии. Но, нито една религия не проповядва убийствата на невинни хора!

- реклама -