Адвокат Деляна Бориславова за FN: Какъв е казусът с прехвърлените акции на „Левски“ на премиера Борисов

И така… Акциите на „Левски“ понастоящем се намират в касата на клуба на стадион „Герена“. За днес това е краят на историята, която започна с разнасянето на джиросани акции първо в Министерски съвет, а след това и в централата на 106-годишния клуб.

Мажоритарният собственик – Васил Божков изпрати акциите с поименно джиро на името на премиера Бойко Борисов. Той от своя страна категорично отказа да ги получи.

Как се прехвърля собственост без съгласието на приемащата страна и съществува ли хипотеза, при която все пак министър-председателят да се окаже собственик на Левски?

С тези въпроси се обърнахме към адвокат Деляна Бориславова.

Ето експертното й мнение:

––––––––––

 

 

 

– Как се случва юридическото прехвърляне на акции на акционерно дружество и не следва ли да има и договор между продавача и получателя освен джирото?

– Способът за прехвърляне на поименни акции е чрез джиро. Джирото е едностранна, абстрактна и формална сделка с вещен ефект. От една страна- прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга: се явява правен способ за придобиване на материализираните в акцията права.

Исторически джирото възниква от менителницата. Джирото се полага на гърба, на обратната страна на менителницата, поради което се нарича още „индосамент“. С тази сделка се изразява, че се прехвърля самата ценна книга и съответно правата по нея.

При поименната акция първият джирант трябва да бъде лицето, чието име е посочено на лицевата страна на акцията. При джирото задължително трябва да има подпис на джиранта. Джирото може да бъде пълно и бланково. При пълно джиро освен подпис на джиранта е необходимо да се посочи и името на джиратаря. Няма определена формулировка на текста.

С оглед на това, при прехвърляне на поименна акция на гърба може да се напише например „Прехвърлям всички права по тази акция на лицето Х“ и да се положи подпис.

Снимка: БГНЕС

Това е достатъчно, за да е налице пълно джиро. Джирата могат да бъдат и бланкови. При бланковото джиро не е посочено името на джиратаря.

Част от съдебната практика (Решение №133/14.01.2016 по дело №1834/2014 на ВКС, ТК, II т.о.)отрежда на джирото вторична обслужваща функция относно конкретна каузална сделка, т.е. съществуването или не на каузално правоотношение между джиранта и джиратаря има пряко отношение към валидността на джирото.

Въпросният договор, за който ние нямаме данни.

Липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожност на джирото поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Последицата от тази нищожност е отпадането с обратна сила на породения от джирото прехвърлителен ефект по отношение на джиросаните акции. Това означава, че преминаването на собствеността върху акцията, настъпва едва в момента на последващото обективиране на едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро.

По аргумент от от чл.465 ТЗ, джирото винаги е съчетано с една „каузална сделка“.

Следователно джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция – винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им. Абстрактният характер на джирото се проявява при самото му обективиране върху документа , т.е. при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети лица. Но доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант – джирата.

Друга част от съдебната практика на база Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 17, приема, че каузалното правоотношение подлежи на изследване само ако някоя от страните твърди дадени факти или има възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е сключена абстрактната сделка. Тогава, всяка страна трябва да докаже фактите, на които основава твърденията/възраженията си за съществуването или отричането на дадено право.

Съдът е длъжен при наличие на твърдение/възражение в процеса да изследва връзката между каузалното правоотношение и абстрактната сделка. Ако обаче въпросът за наличието/валидността на каузалното правоотношение не бъде повдигнат от страните, съдът не проверява дали е налице каузално правоотношение между страните.

Снимка: БГНЕС

В частност, възможно ли е мажоритарният собственик на Левски да прехвърли акции на премиера без неговото съгласие?

– При всеки казус е важно да са налице конкретните документи и факти, които те удостоверяват. Ето защо само по данни в медиите би било недобросъвестно да се даде категоричен отговор.

По начало се смята, че джирото е абстрактна сделка и основанието е без значение. Но разбира се тук, място намират направените по-горе уточнения за становищата в съдебната практика. При джирото, практически винаги има някаква каузална сделка, която се сключва паралелно с джирото. Тя е важна с оглед възникване и развитие на облигационни отношения между страните. Например, може да се извърши покупко – продажба на акцията. По начало каузалната сделка може да е неформална, т.е. достатъчно е купувачът на акцията да даде парите на продавача. Ако обаче джирото се извърши без някаква каузална сделка, такова джиро по начало може да бъде оспорено.

То само по себе си не може да съществува без каузална сделка.

 

Снимка: БГНЕС

От външна страна то може да съществува, при което последващи джиратари ще придобият съответната ценна книга на валидно правно основание. По начало обаче винаги трябва да има каузална сделка.

Следователно, при джирото на акции обикновено винаги има някакъв друг договор.

Този друг договор може да бъде най – различен – продажба, дарение, замяна и т.н. Ако няма друг договор, джирото е безпричинно (така се е наричало в старата правна литература).

– След така създалата се ситуация и след джирото на мажоритарния собственик (в случая приемаме, че са изпълнени всички условия за юридическо джиросване), кой е собственик на клуба?

– Акционерите, собственици на капитала на Акционерното дружество. Тези, които имат валидно и легитимно правно основание за притежаваните права.

– Как се доказва автентичността на джирото и акциите?

– Възможно е в гражданския процес страна да оспори истинността на един частен документ. Това от своя страна означава да се опровергае формалната му доказателствена сила и да установи, че авторът му е различен от посочения. Цели се да се докаже, че документът е неавтентичен.

Оспорването става в хода на отделно производство (чл. 193 и 194 ГПК) в рамките на съдебното дирене. За целта трябва по делото да се представи частен документ, за който насрещната страна да твърди, че подписът (неин или на друго лице) не е на действителния автор на изявлението.

В този случай, ако страната, която го е представила, иска да се ползва от него, съдът трябва да направи проверка на автентичността (чл. 193, ал.2 ГПК). Това означава, че се предявява инцидентен установителен иск за установяване на неистинност на документ.

– Какво трябва да направи Борисов и трябва ли изобщо да прави нещо, за да се откаже от вменените му задължения?

Това, което може да направи г-н Борисов е да ангажира адвокат и да защити интереса си. Интересът от своя страна може да е в качеството му на собственик на тези права, или обратното – което от своя страна би трябвало да доведе до последващо джиросване на поименните акции на последващ джиратар или изследване на каузалните отношения, имащи свои собствен живот извън абстрактната сделка.


Адвокат Деляна Бориславова е част от екипа на адвокатска кантора „Бориславова и Иванов“, редовен докторант и хоноруван асистент по Търговско право към Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

- реклама -