На задушница е време за почит към починалите ни близки.
Православната църква извършва на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Живите се молят за своите близки, напуснали този свят.
Според народните вярвания, на Великден, Господ разпускал душите на умрелите и те слизали на земята, за да се разтъжат с близките си, а на Спасовден отново ги прибирал. В някои места до този ден не се ядат череши, а чак когато празникът отмине, това вече е разрешено. С това поверие е свързана Спасовденската-Черешова задушница.
По стар обичай жените ходят на гробища още призори или вечерта преди съботата. Преди да тръгнат хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат, за да не я смутят.
Почистват се гробовете,прикадяват се с тамян, за да избяга дяволът, „преливат” се с вода и вино, палят се свещи… Подобно на Спасовден се оставят орехови листа по гробовете. Орехът има посредническа роля. Той свързва земния и небесния свят. Приготвят се обредни хлябове, баници, варено жито, които се раздават за „Бог да прости”. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос. Раздават се и череши – откъдето идва името на тази панахида.
Черешовата задушница е втората в годината и се пада преди Петровите пости.
На следващия ден е Петдесетница – петдесети ден от Великден и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се за деня, в който е създадена Христовата църква.
През годината има 3 големи задушници в църковния календар:
Месопусна – в събота срещу Месни заговезни;
Черешова – в съботата преди Петдесетница (50 дни след Великден);
Архангелова – в събота преди Архангеловден
Зареждане ...