80 души готвят колективен иск срещу Волгин, засегнати от пост в мрежата за Народния съд

80 души готвят колективен иск срещу Волгин, засегнати от пост в мрежата за Народния съд. Съдебната сага започва, след като 102-годишна вдовица, чийто мъж изчезнал безследно след 9 септември, се обидила от публикацията.

Според Темида обаче това е лично мнениe. Депутатът Манол Пейков с дарителска кампания за покриване на разходите по делото. Журналистът: Има решение на две инстанции, че няма нарушение.

Един пост във фейсбук на

журналиста от БНР Петър Волгин, посветен на банкера Левон Хампарцумян, може би е на път да му доведе съдебни проблеми. Но не от страна на Хампарцумян.

Потърпевши и засегнати от Народния съд готвят колективен иск срещу него. До момента желаещите да съдят радиоводещия са над 80 души. Но адвокатът, който е готов да ги представлява, не изключва да станат и повече.

“Не се притеснявам от евентуален

колективен иск”, коментира Петър Волгин пред “24 часа”.

Началото слага 102-годишната вдовица Ценка Горанова от ломското с. Сталийска махала, чийто съпруг е безследно изчезнал след идването на комунистическия режим през 1944 г. Възрастната жена и нейният син Емил Георгиев първи повеждат съдебна битка срещу Волгин за поста му в социалната мрежа.

102-годишната Ценка Горанова със сина си Емил. СТОПКАДЪР: “ЕВРОНЮЗ”

Всеки един от двамата завежда дело в Софийския районен съд. Магистратите обаче отказват да им дадат ход.

Всичко започва от пост на Петър Волгин от 1 февруари 2023 г. В него той пише: “Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд”.

102-годишната Ценка Горанова се почувствала обидена,

защото тя и семейството ѝ били тежко пострадали от комунистическия режим. Двамата със сина ѝ Емил решават да се обърнат към Темида.

В исковата си молба Ценка разказва, че мъжът ѝ – Георги Горанов бил учител и директор на местното училище. През октомври 1944 г. тъкмо се бил завърнал от фронта в Македония, когато бил привикан в кметството заедно с няколко други местни интелигенти. Това станало на 5 октомври 1944 г.

“Оттогава следите им изчезват”, разказа с мъка пред “24 часа” синът Емил.

“Ако за нещо най-много съжалявам, то е, че няма бащин гроб, където да запаля свещица. Има един паметник в град Лом, но той е общ. Баща ми Георги Иванов Горанов е бил зет на къща в с. Сталийска махала”, добавя мъжът.

Ценка остава сама с малкия им син. По време на комунистическия режим двамата живеят тежко.

На сина Емил не е позволено да учи висше образование,

семейството е смятано за “враг на народа” и дори е спряна пенсията на тъста на изчезналия.

“Защо Петър Волгин събужда тези разправии? Той не е бил роден, когато е бил Народният съд”, възмущава се Емил, който смята, че комунизмът продължава да си отива.

Мъжът работил като съдебен заседател 20 години в столичен съд. Затова майка му му възложила да ѝ помага при воденето на делото. Наред с Георги Горанов бащата на Ценка – Борко Тучето, бил заможен, със 150 декара земи. Затова и бил обявен за враг на народа и изпратен в Белене. Никой не се интересувал кой ще му работи нивите.

Добивал 3 тона жито и 2 тона царевица.

“Синът ми отрасна без баща, в нищета и в условията на пълна репресия от страна на комунистическия режим. Не беше приеман в Димитровския комунистически младежки съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, защото бе окачествен като “неблагонадежден” заради баща си, когото той така и не познаваше. Аз и семейството ми бяхме следени от Държавна сигурност”, пише жената в исковата си молба.

Първоначално тя претендирала да получи 1000 лв. от Волгин за непозволено увреждане. Искът е 5001 лв., но е предявен частично, защото пенсионерката

не може да си позволи държавната такса от 4%

върху цялата сума, обясни синът Емил.

Тук се намесва народният представител Манол Пейков, който обяви във фейсбук кампания за събиране на средства по разходите по делото. “Плюс (евентуално, по преценка на ищцата) предявяване на иск в по-сериозен размер, съответен на моралната щета”, пише още в поста си депутатът от ПП-ДБ. Свързал се с адвоката на семейството, който поел ангажимент

да увеличи размера на иска до възможния таван

и да настоява за всички възможни експертизи, за да увеличи шансовете за успех, се казва още в публикацията.

Според мотивите на Софийския районен, а после и Софийския градски съд засегнат от думите на Волгин е само Хампарцумян. Освен това написаното било лично мнение.

“Не съм съгласен нито с първата, нито с втората група доводи на съда – това е прекалено стеснително тълкуване на закона”, каза адвокат Видолов.

Пред “24 часа” Петър Волгин заяви, че няма какво да коментира, след като има решение от съда на две инстанции.

Адвокат Веселин Видолов: Сумата от 100 000 лв. звучи

разумно предвид неограничения брой засегнати

“Тепърва ще работя по колективния иск, за да бъде предявен. За момента няма заведен. Предвид неограничения кръг от засегнати хора, които според мен са хиляди, мисля, че сумата от 100 000 лв. обезщетение е разумна”, каза адвокатът на семейството Веселин Видолов. Той е готов да представлява хората, които са се почувствали засегнати – над 80 души били до момента. Но допълни, че ще остави на самите тях да решат, тъй като обезщетението е общо и те могат да се разпореждат с него по различни начини.

“На първо място, хората, и аз като техен представител, ще искаме от съда да установи, че извършеното от него (Петър Волгин) величаене на този престъпен режим е противоправно и че е нарушение на правата на тези хора. Защото ги засяга лично, тъй като са потърпевши. Всеки един е пострадал от този режим, както и неговото семейство. Второ, ще искаме от съда да го осъди да преустанови тези публични изказвания. Ние не настояваме той да си променя мнението, нито пък имаме такива илюзии. Това, което искаме, е да не го споделя публично, защото този режим е обявен за престъпен с нормативен акт с ранга на закон”, обясни още адвокатът. 

- реклама -