6% от българите живеят здравословно, 14 на сто – твърдо не
Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен. По-скоро го правят 42 на сто, по-скоро не е така за 35 процента. Твърди са в оценката си, че изобщо не живеят здравослвоно, 14 процента, а 3% не могат да преценят. Това показва национално представително социологическо
проучване на изследователския център “Тренд” от месец май, възложено от “Хелт Метрикс”.
Когато се анализират демографските разбивки, се вижда, че повечето участници в допитването, които отговарят, че водят здравословен начин на живот, са сравнително по-млади хора, с висше образование, с по-високи възможности, живеят в столицата и
в големите областни градове, обясни Димитър Ганев от “Тренд” при представянето на резултатите.
Основните трудности пред воденето на здравословен живот са финансовите разходи на първо място, на второ – трудният достъп до качествена храна. Следват липса на мотивация, недостатъчна самодисциплина и липса на надеждна информация на четвърто място.
На въпрос, който косвено показва разбиране на съвременните критерии за полезна храна,
36% от българите казват, че консумират всеки ден плодове и зеленчуци, няколко пъти в седмицата – 47%, а няколко пъти в месеца, което е крайно недостатъчно, 13 процента.
На въпрос колко често ядат домашно приготвена храна, малко над половината – 56%,
казват че това е всекидневна практика, а 38 процента – няколко пъти в седмицата. Младите под 30 години по-рядко в сравнение с по-възрастните сядат на масата с домашна храна. Готови ястия или преработени храни, които може да се причислят към така наречения фастфууд, са всекидневие за 9 на сто от анкетирание, а за 23% е обичайно няколко пъти в седмицата.
Младите, които живеят в столицата, прибягват до този вид храни доста по-често от общата група.
Близо всеки четвърти – 23% от българите, са спазвали диета или хранителен режим през последната година. Два пъти по-често го правят жените. Нисковъглехидратните диети са на първо място, следвани от режими, продиктувани от здравословни причини.
Всеки шести – редовно, а 11% инцидентно пият лекарства
или добавки за отслабване. За най-голямата група това е по препоръка на приятел или личен избор след онлайн търсене. Чак на трето място е препоръка от лекар специалист – 40%. А най-логичното – по съвет на диетолог, е опция едва за 15 на сто.
Проучването потвърждава и тенденцията за заседнал живот в България
като цяло. Само 2% спортуват всеки ден, няколко пъти в седмица го правят 13%, а няколко пъти в месеца – 15%. Мнозинството от българите – 55% – не спортуват изобщо. От тези, които са активни, почти 60% го правят за здраве, като генерациите Z и Алфа са мотивирани от стремеж за хубаво тяло, а по-възрастните – за здраве.
При търсене на причината за липсата на редовна физическа активност
на първо място анкетираните сочат възрастта си, след това се нареждат липсата на време и на мотивация. От 100 души 16 отговарят: “Не мисля, че е важно”.
Кои са основните източници на информация за хранене и здравословен начин на живот за българите?
Препоръките на лекари са на второ място, като отстъпват първенството на чутото по тякоя телевизия, макар в проценти да са близки – съответно 29 и 31. С дял приблизително 1/5, или 22%, на трето място са онлайн форумите. Медицинските и научните сайтове са чак на четвърта позиция с 13% от анкетираните.
Според анализ на Аркади Шарков, здравен икономист
и съосновател на компанията – възложител на проучването, рисковете в резултат на нездравословното хранене имат значително отражение върху възникването, задълбочаването и смъртността от водещите хронични заболявания – исхемичната болест на сърцето, мозъчния инсулт, диабета, хроничното бъбречно заболяване, рака на дебелото черво.
“По прогнозно изчисление тези групи заболявания водят до 909 000 години
живот с увреждане – коментира Шарков. – Като добавим и смъртността, загубата за икономиката е на стойност около 15,5 милиарда евро, което, грубо казано, е около 15% от брутния вътрешен продукт за 2024 година на България.” Той цитира и данни за намаляване на употребата на бяла захар, но увеличаване на шоколада и подсладените напитки. Вероятно има демографско отражение.
Поколенията Z и Алфа си набавят тази “липсваща” захар през енергийни напитки.
Като коментар на проучването Ростина Христова, съучредител на Българската асоциация на създателите на съдържание и собственик на една от водещите инфлуенсър агенции, каза, че са вписали в етичния си кодекс, когато се говори за здраве, публикациите да са подкрепени с експертно знание.
На въпрос от кои лекари се информират инфлуенсърите,
тя отговори, че няма обобщения или наблюдения, “дори да се случва, то е по-скоро спорадично – покана в подкаст, видео, коментар, консултация, на живо участие в събития”. Но това, което ни прави впечатление напоследък, е, че самите нутриционисти, някои лекари, педиатри, спортисти стават все по-активни в социалните си мрежи
и те започват да предават такъв тип информация, добави Христова.
Как експертите по хранене и по ендокринология коментират проучването?
Проф. Веселка Дулева: Преди 20 г. затлъстелите деца бяха в заможни семейства, сега вече е обратното
Тревожно е, че 18% от анкетираните не могат да намерят надеждна информация, а висок процент хора изтъкват като причина за нездравословния си живот ограничен достъп до качествена храна. Това обясни проф. Веселка Дулева, ръководител на експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването и координатор за България по хранене и хранителна политика в СЗО.
“В онлайн форумите може да се намери абсолютно всичко,
всякакви крайности, включително много непроверени твърдения, което води до залитания в поведението, особено на младите хора. Напоследък доста модерно стана и вече се коментира като болестно състояние орторексията –
пристрастеност към здравословното хранене.
Ролята на инфлуенсърите е очевидна, но бих ги призовала наистина да базират всичките си послания на научно доказана информация, за да могат хората да направят информирано своя избор. От друга страна, при следването на хранителни режими твърде рядко са водещи препоръките от лекари или от лекари диетолози.
Може би трябва да се помисли как хората да имат улеснен достъп до консултации.
Въпреки че медицинската специалност “Хранене и диететика” има две части – клинична и неклинична, тя се води неклинична, поради което НЗОК няма възможност да осигури талони за консултация с лекар диетолог и такава консултация се заплаща.”
Затлъстяването е проблем за България и при възрастните,
и при децата. Ако единия от родителите е със затлъстяване, рискът за детето да е пълно е 40% по-висок. Ако и двамата родители са със затлъстяване – става 70%.
Като реакция на данните под ръководство на екипа на проф. Дулева
са разработени 22 стандарта за храни с намалено съдържание на сол, захар или мазнини. Само те се допускат в детските ясли, градини и училища. “Това, в което все още нямаме успех, е въвеждане на здравно образование в училища от 1-и до 12-и клас, въпреки че сме направили изключително сериозен анализ на ситуацията.”
В проучване заедно със СЗО и Европейска инициатива на СЗО
за наблюдение на затлъстяването при деца от 2008 до 2023 г. са изследвани над 16 000 първокласници у нас и се открива съществена разлика в края на периода. “Установихме променена ситуацията, в която нашите деца растат.
Докато в 2008-а с по-висок дял затлъстяване и проблеми
в хранителното поведение са деца от семейства с висок социално-икономически статус, през 2023-а за първи път е обратното. И другото, което беше голяма изненада за нас, но също е световна тенденция, че с по-неблагоприятен антропометричен статус и хранително поведение са децата от селските региони.”
Проф. Цветалина Танкова: Доказа се, че ако увеличим обичайното ходене с 500 крачки, може да намалим с 2-9% сърдечните болести
Затлъстяването е заболяване и въпреки известно генетично предразположение то категорично е плод на начина на живот и хранене, напомни ендокринологът чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, началник на клиника по ендокринология и диабет в Унивеситетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология.
Над 1 милиард са опасно дебелите хора по света.
България е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастни и на трето по затлъстяване при деца. Най-тревожното е, че увеличението при децата изпреварва възрастните, изтъкна проф. Танкова. “Шест хронични незаразни заболявания – злокачествените, сърдечносъдовите, белодробните, менталните, диабетът, свързаните с оралното здраве имат шест общи рискови фактора.
И нездравословното хранене е един от водещите фактори,
включително добавените захари. Много може да е намаляла чистата консумация на захар, но хората я получават под други форми на вече готови продукти. Разбира се, сред факторите са и алкохолът, тютюнопушенето и замърсяването на въздуха. Като нов фактор наскоро беше включен и сънят.
Вижда се, че можем сами да контролираме повечето от тези условия за лошо здраве.
Да, затлъстяването е заболяване и от него произтичат стотици други заболявания, които действително отнемат човешки живот. Проблемът със здравословното хранене не се изчерпва само с високите цени, то изисква култура на обществото кое е полезно и кое е вредно. Храните, много богати на наситени мазнини,
прекалено сладките, концентрирани храни с добавените захари
– това са вредните храни. Както и нарушаването на енергийния баланс на организма не е само от прекомерно хранене, а и от изразходването на по-малко енергия, отколкото се внася. И в крайна сметка се стига до затлъстяване. Като ненужното отлагане на мастната тъкан обикновено не е там, където е нейното място – под кожата, в коремната кухина. Например в черния дроб, панкреаса, сърцето. От това произтичат съответните заболявания.”
Какво можем да направим? “Да контролираме теглото си,
да се храним здравословно. Важното е да внасяме по-малко енергия, отколкото изразходваме. И не е задължително това да е най-скъпата храна. Но тук трябват определени познания, които трябва да започнат да се формират
още в детските градини и в училище.
Много важна е физическата активност. Не би трябвало да спираме само до фитнеса. Дори ходенето е начин да сме активни. Вече има доказателства, че само ако си увеличим ежедневното обичайно ходене с 500 крачки, можем да намалим с 2-9% заболеваемостта и смъртността от сърдечни заболявания.”
Ефектът обаче не се постига при увеличаване на крачките с 500 от ниво “нула” крачки,
правени на слизане от колата до дома или офиса. “Доскоро се смяташе, че при липса на друга активност ползите за здравето се постигат при 5 хиляди крачки дневно, в последните години се говори за 10 хиляди. Но колкото и да ходи човек обичайно, добавянето на 500 крачки изглежда нищожно усилие в сравнение с предимствата за здравето, които дава. Доказателствата са не за увеличаване от нула, а от една нормална физическа активност в ежедневието.”
Проф. Танкова препоръча при затлъстяване да се търси лекар.
“Обръщам внимание, че хранителната добавка не е медикамент и не се контролира по същите стандарти. Някои от тях могат да доведат дори до неблагоприятни последици. Изключително много хора обаче прибягват до тях и изследването потвърждава наблюденията ми, че това често е по съвет на някой познат или интернет.
Голям е интересът и към лекарствата.
Да, има медикаменти, които напоследък стигат до едно сериозно редуциране на тегло с 20-25%. Това ги доближава до резултата от хирургичните методи, но медикаментозното лечение трябва да се случва под контрол на лекаря. Не може във фитнесцентрове, не може в козметични салони да се назначава терапия за затлъстяване, защото това не е козметичен проблем.”
Зареждане ...