Бизнесът и синдикатите определят Бюджет 2017 за по-добър от този за 2016 г. Днес Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди бюджета за догодина.
Финансовият министър Владислав Горанов представи бюджета като подчерта, че в него има повече пари за образование, здравеопазване и сигурност.
Бюджетният дефицит за 2017 г. се очаква да бъде 1.4%, а през 2019 г. да бъде 0.5%.
Минималният размер на фискалния резерв няма да пада под 4.5 млрд. лв.
Относно отбраната по двата проекта за придобиване на многоцелеви изтребители и за многофункционални кораби за ВМС разчетените лимити са 683 млн. лв. за замяна на съществуващите изтребители, от които 231 млн. за 2017 г., за 2018 г. са разчетени 226 млн. лв. и същата сума от 226 млн. лв. за 2019 г. 439 млн. лв. за тези три години са предвидени за придобиване на многофункционалните кораби.
Политиката за подпомагане на семействата ще бъде преформатирана. Предвиден е нов вид семейна помощ за деца с трайни увреждания, каза още Горанов. За политиката на доходите Горанов заяви, че най-сериозна стъпка е увеличението на минималната работна заплата до 460 лв.
КНСБ: Максималният осигурителен доход да се увеличи до 2800 лв.
Максималният осигурителен доход да се увеличи до 2800 лв., за да се вдигне и максималната пенсия до 980 лв. Това поиска Пламен Димитров при обсъждането на бюджета за 2017 г.
Синдикатите очакват двойно увеличение на парите, свързани с мерките за пазара на труда. За Димитров е притеснително икономическата активност да бъде подкрепена от вътрешното търсене. Той обяви като проблем ниското ниво на инвестициите.
Димитров заяви също, че темповете на растеж на заетостта трябва да бъдат подкрепени и заедно с ръста на икономиката, да бъдат стимулирани и доходи както е било досега.
От КНСБ имат резерви и относно преките данъци. Според Димитров в бюджета е заложено приходите от корпоративни данъци да са по-малко от приходите от данък общ доход, което е нелогично. Според него има почти изравняване между преките и косвените данъци.
Относно разходната част Димитров, коментира, че приоритетни са основно разходите за сектор сигурност, защото за образование и здравеопазване се дават значително по-малко увеличение, спрямо парите за отбрана и сигурност.
Според Димитров са малко и парите за култура – 3% ръст на парите за читалищата и малкото увеличение за самото министерство, което според него не е достатъчно. Същата е ситуацията и с парите за здравеопазване.
Бизнесът: Бюджетът е балансиран
Планираният дефицит в Бюджет 2017 е резултат от незавършени реформи. Това заяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал Васил Велев.
Най-големият проблем, според Велев, е че няма хора за работа, а в бюджета има задържане на ръста на доходите. Според него планираното увеличение на приходите е постижимо. Работодателите подкрепиха запазването на данъчния модел и считат, че бюджетът е балансиран.
Велев изрази подкрепа за липсата на ръст в минималните осигурителни доходи и лимита за ваучери, както и увеличаването на разходите за образование с 23 млн. лв. Това им дава основание да подкрепят Бюджет 2017 като по-добър от миналогодишния.
От бизнеса подкрепят и данъчната политика, липсата на увеличение на минималните осигурителни доходи, както и запазването на максималния осигурителен доход.
Относно разходите за отбрана, които растат, Велев заяви, че не ги одобрява, защото „не може да се държи Горанов виновен за лудостта на световните лидери“.
Божидар Данев от БСП заяви, че бюджетът е разходоориентиран. Според него, за да се изравним със страните от Централна и Източна Европа, трябва да имаме икономически ръст от порядъка на 4.5% всяка година. В противен случай няма да ги догоним.
Мирослав Найденов от Съюза за стопанска инициатива се обяви против програмата за енергийна ефективност, като счита, че тази програма облагодетелства само определени хора, които успяват да се класират по програмата и за тях санирането излиза безплатно, което дискриминира всички останали.