Какво представлява паническото разстройство?
Паническото разстройство е най-често срещаното състояние от групата на тревожните разстройства. Това са състояния, в чиято група попадат още генерализираното тревожно разстройство, компулсивно-обсесивното разстройство, посттравматичното стресово разстройство. Паническите атаки могат да се проявят освен самостоятелно и в комбинация с други тревожни, хипохондрични, депресивни и стресови състояния. Жените страдат два и повече пъти по-често в сравнение с мъжете. Паник атаките са моменти на изключително силен нереалистичен страх, съчетан със редица соматични прояви като сърцебиене, учестено дишане, замайване, гадене, изпотяване, напрежение в стомаха и цялото тяло, тремор. Продължават от една до няколко минути, като в зависимост от тежестта на състоянието могат да се повтарят неколкократно за един ден. Могат да се появяват без провокиращ фактор или да са резултат от гняв, силен страх, стрес, агресивен вътрешен диалог. Преживяващият атаката има смъртен страх, усещане, че ще получи сърдечна криза, чувство за задушаване, но разбира се реално не се случва нищо подобно, съществуваща опасност няма!
Но защо се случва?
Причините могат да бъдат много. Наследствеността играе значителна, но не и определяща роля. Голям процент от страдащите от паническо разстройство са от семейства, в които се среща генерализирана тревожност, страхови неврози, депресивни състояния, НО също не малък процент са с абсолютно здрави и адекватни родители.
Корена на паническите атаки са нашите възприятия за света! Паническата атака казва на тялото и психиката ни, че нещо трябва незабавно да се промени. И това е нашето отношение към собствената ни реалност. Тялото е най-съвършената биологична машина и щом са се изчерпали механизмите и за справяне, щом психиката ни води до подобни соматични прояви, значи трябва да поемем по пътя на промяната. Разбира се в днешно време психофармацията е в пълната си сила и справянето с паник атаките чрез медикаменти също е метод на избор, но е добре да направим разлика между симптоматично лечение (което е сила на лекарствата) и лечение на проблема в дълбочина (което е обект на психотерапията и себепознанието).
Ето и някои съвети за справяне с паник атаките:
1.) Осъзнаване. Приемане. Любов.
Някои наричат паническите атаки бреме, но за повечето хора те се превръщат в ключовия момент към себепознанието. Като всяко нещо в живота въпрос на избор е да изберем гледната точка, която да ни е в услуга. Осъзнаването и приемането на самата паническа криза, че е нещо напълно безопасно, че е вегетативна реакция на тялото в резултат на прекомерен стрес или неспокоен и тревожен ум, е първата стъпка към изцелението. Емоционалните причини за паническо разстройство са липса на любов и приемане към самия себе си, липса на самоувереност, силно чувство за вина, прекалена самокритичност, емоционални и физически зависимости. Празнината, която съществува в нас и е допринесла за нестабилното състояние, не може да бъде запълнена отвън. Това би могло да се случи само чрез безусловни приемане и любов към себе си. Умовете на голям процент от хората, не само страдащи от паническо разстройство но и привидно здравите, непрекъснато препускат от мисъл в мисъл. Без паузи. Една след друга. Умовете им са зациклили и „мелят” непрекъснато – разрушителен и изтощителен процес, особено ако мислите са тревожни, негативни, депресивни. Далеч по-различно е положението когато умът е спокоен и присъстващ в настоящия момент. Единственият начин човек да прояви себе си е да бъде присъстващ тук и сега, в това умение се крие насладата от живота. От тревогите реална полза няма, или можем да променим ситуацията или да я приемем. Бъдейки присъстващ и осъзнат, човек развива удовлетворение от настоящия момент и самоувереност. Присъствайки, всеки един проявява себе си в най-добрата си версия. Усетете тишината в ума си. Паническото разстройство е състояние, което тласка към развиването на емоционална интелигентност. Осъзнаването на състоянието, приемането на себе си и случващия се процес и любовта към себе си са първите и най-важни стъпки!
2.) Дишане.
По време на панически пристъп дишането е доста учестено , което предизвиква усещане за задух. Хипервентилацията, освен че влошава дихателния процес, води до алкализиране на кръвта и влошава замайването. Това, което можем да направим, е дълбоко диафрагмално дишане. Точно както се практикува в йогата нека вдишването и издишването траят няколко секунди и след издишване да има лека пауза, бавно и спокойно. Този процес освен че ще допринесе за регулирането на честотата на дишането и сърдечната дейност, но и ще релаксира до известна степен тялото.
3.) Релаксиращи техники.
Медитацията и йогата са чудесни начини да внесем спокойствие и уют в живота си. Физическата активност и успокояването на ума са техники, които елиминират напрежението, повишават енергията и подобряват здравето ни. Практикувайте медитация редовно, вкъщи или сред природата, на което и да е спокойно място. Нека тя стане вашият нов полезен навик.
4.) В крайна сметка нищо не е чак толкова важно!
Не приемайте света толкова навътре. Да, емоционалността и интуицията са нещо прекрасно, когато те бъдат източник на щастие и хармония, не и когато са проявени в тревога и обиди. Нищо не е чак толкова важно, че да си заслужава вашия емоционален и физически дискомфорт. Всички сме тук за съвсем кратко, нека направим избора да сме щастливи. Паническата атака не е краят на света, нито е нещо свръх значимо, за да и отделяме мислите си и енергията си. Тя е просто момент, който като всички други, идва и си отива.
5.) Позитивни убеждения.
Една от най-мощните техники използвани в психотерапията. Проанализирайте кои са негативните убеждения, които ви саботират и ги заменете с позитивни. Повтаряйте си ги редовно докато истински повярвате в тях! Резултатите могат да бъдат невероятни.
Източник: omed.bg