4 скрити признака за депресия
Вероятно няма човек, който да не е имал трудни моменти или такива, на които е придал повече значение от необходимото и те са му се сторили твърде тежки за преодоляване. Униваме, отчайваме се, усещаме се сякаш се предаваме, гневни сме…
Емоциите са важно нещо и трябва да им обърнем внимание, да ги изживеем и да продължим напред.
Но не всеки може да се справи с тях. Понякога нямаме желание да приемем, че отрицателните емоции живеят с нас от дълго време. Но фините знаци винаги са там, за да ни покажат, че може би сме в депресия. Те са неочаквани и често изобщо не ни приличат на симптоми за това състояние.
Вижте кои са те.
1. Спирате да имате мнение за каквото и да било
Нормално е понякога да нямате мнение за това какво правите или как се движите през живота, но липсата на мнение през по-голямата част от времето е фин знак за депресия. Да потискаш себе си означава да не изразяваш себе си или да задушаваш себеизразяването си. Но защо бихме задушили изразяването си под формата на липса на мнение?
Основната причина е страхът от отхвърляне.
Може да се страхуваме, че ако изразим мнението си, то няма да срещне съгласието на другите хора в живота ни, и някъде вътре в себе си решаваме, че е най-добре да си мълчим.
Изследване от 2024 г. в Australian & New Zealand Journal of Psychology установява, че
самозаглъхването или (самоцензурирането е свързано с депресията при различните култури и полове, като двете състояния се засилват взаимно с течение на времето. Колкото повече се въздържате, толкова по-трудно става за хората около вас да разберат кои сте всъщност.
Става по-удобно да не изразяваме мнението си, вместо потенциално да влезем в
несъгласие, защото конфликтът е неудобен. Много от нас се опитват да го избегнат на всяка цена. Но каква е цената? Цената е, че потискаме изразяването на себе си в нашите връзки, което в крайна сметка води до това, че другият човек не знае кои сме.
2. Спирате да се интересувате от неща, които преди са били важни за вас
Да си казвате „Не ми пука“ или „Все ми е едно“ е подобно на това да нямате мнение, с изключение на това, че по този начин потискате изразяването на вътрешното си Аз. Понякога искрено нямаме предпочитания. Когато обаче имаме такива, но казваме „Все ми е едно“ (на другия или на себе си),
ние лъжем за чувствата си и се опитваме да си намерим извинение, за да се почувстваме по-добре.
Използването на „Не ми пука“ показва, че ние не сме важни и че това, което искаме, няма значение. Може да изберем да кажем „Все ми е едно“, за да бъдем по-сговорчиви. Избягването на външния конфликт чрез липса на мнение обаче води до вътрешен конфликт.
Защото на нас все пак ни пука, че имаме мнение, но просто не го изразяваме.
Според западни специалисти, хората преживяващи депресия, често са загубили напълно връзка с вътрешния си глас. Те описват това като пропаст между това, което тялото и чувствата ви казват, и това, което съзнанието ви е готово да чуе.
3. Вече не знаете какво всъщност искате
Това твърдение може да изглежда много вярно, когато излиза от устата ни или когато го чуваме в главата си, но е поредната лъжа. Липсата на яснота около това какво искаме произтича от неспособността ни да изразим мислите и чувствата си пред друг човек или пред самите себе си. Вътрешният конфликт около това какво искаме започва
много рано в детството, когато ни учат на разликата между „добри“ и „лоши“ хора.
За съжаление, някои неща, които искаме в живота, могат да предизвикат вярванията, които сме научили за това какво означава да бъдеш добър. Затова се страхуваме, че другите ще ни възприемат като „лоши“, и натъпкваме тези желания толкова дълбоко в себе си, че вече не можем да ги чуем.
Проучване на Stanford Medicine от 2023 г. установява, че
приблизително 27% от хората с депресия се характеризират с намалена активност в мозъчните региони, отговорни за избора на цели, планирането и вземането на решения. Функции, които са от съществено значение за това да знаете какво искате и да го преследвате.
Мислим си, че не знаем какво искаме, но тихият шепот на сърцето е скрит
под толкова много слоеве от самоосъждане, че дори не можем да го чуем, а камо ли да го изразим. Понякога, когато успеем да чуем този шепот, но си мислим, че не можем да получим това, което искаме, решаваме да не споделяме тези желания с другите… или дори със себе си.
4. Започвате да усещате, че всичко е безсмислено
Чувството, че нямаме цел, е друг фин знак, че потискаме себе си. Без силни мнения, силни емоции и силни желания започваме да вярваме, че не знаем каква е целта ни в този свят. Изглежда объркващо, но яснотата е там. Просто е избутана толкова дълбоко в депресията, че не можем да я видим или усетим. И не споделяме желанията си, често и от страх да не
срещнем критика, дори когато няма основание да бъдем критикувани, но някога сме били.
Комуникацията е в основата на способността ни да живеем с изключително качество на живота. Отварянето на комуникация с другите е важно, но общуването със самите себе си и със света е също толкова важен елемент от изразяването. Когато не изразяваме напълно своите мисли, емоции и желания, ние сме депресирани.
Зареждане ...