Световния ден на думата „Благодаря“

На 11 януари в много страни се отбелязва Световния ден на думата „Благодаря“ (International Thank You Day). На този ден имаме пълното право да изразим благодарността си на семейството, приятели, колеги и всеки, който ни е направил деня по-добър.

Благодаря“ е най-простото послание. Това не означава, че на „най-учтивата“ дата в годината трябва да излезете и купите картички с тематичен надпис, въпреки че празникът вероятно е измислен от някой западен търговец на поздравителни картички. Трябва обаче да сме му благодарни, защото добрият тон и маниерите по тези географски ширини не винаги са на ниво.

Психолозите смятат, че думите на благодарност са „словесни ласки“, които могат душевно да стоплят и успокояват хората. Основното нещо е, че думите на благодарност трябва да се изричат от сърце.

Получаването на „Благодаря“ след услуга или добро дело автоматично ни кара да се чувстваме по-добре. Така че не забравяйте да награждавате всеки, заслужил вълшебната думичка. Не само днес, а винаги!

Значението й на български език

Дума е образувана от две части – ‘благо’ и ‘дарявам’. Чрез нея подаряваме благодат не само на околните, но главно на себе си. „Благодаря” е наистина чудодейна дума и ненапразно всяка култура й обръща особено внимание.

В античността благодарността се е разбирала като добродетел и се е свързвала със справедливостта.

Сенека отбелязва, че благодарността трябва да е доброволна, като ценността й е не толкова практическа, колкото морална. От тази гледна точка съзнанието за благодарност е по-ценно от получения материален дар, защото тя възвисява душата. Цицерон казва: „Нито едно качество не бих искал да притежавам в такава степен, както умението да съм благодарен. Това е най-високата добродетел, майката на всички останали”.

В християнството благодарността е дълг и се свързва по-скоро с милосърдието.

За много религии е важна идеята за благодарността към Бог, която може да се изрази чрез добри дела и опит за изкореняване на слабостите и пороците. Идеята за благодарността като отговорност развива философът Имануел Кант, който различава „обикновена благодарност”, заключаваща се в признателност към някого, и „деятелна благодарност” – действия, чрез които изразяваме признателността си. Според него всеки от нас е морално длъжен да изпитва благодарност, а признателността не може да се изрази напълно с материални средства, защото у дарителя винаги остава заслугата да бъде първи в благодеянието.

Различните култури и философски школи поставят различни акценти, но главното при всички е, че благодарността е позитивно чувство, чрез което човек престава да се концентрира върху себе си, обръща внимание на другите и по-лесно се наслаждава на контактите си с околните.

Благодаря, че прочетохте статията докрай!