2500 лв. удря средната заплата до края на годината (Графика)

2500 лв. удря средната заплата до края на годината. Интересно е, че работодателите вдигат заплати, но и наемат нови хора – и тук държавният сектор дори изпреварва частниците, пише „24 часа“.

Заплатите продължават да растат

ускорено въпреки забавянето на инфлацията, според новите данни на НСИ. През първото тримесечие на 2024 г. средната брутна заплата в страната се повиши с 16.8% на годишна основа и наближи 2200 лв.

За първи път средната заплата надмина границата от 2000 лв. в края на 2023 г. и сега установяваме, че това

не е било еднократен ефект заради годишни бонуси,

а устойчива тенденция.

Това, което се случва е нормално и очаквано предвид високите темпове на инфлация през последните 2-3 г. Заради енергийната криза и войната инфлацията скочи рязко и бързо, а заплатите реагираха по-бавно, така че в първоначалния период инфлацията изяждаше

покупателната способност на доходите.

Сега вече инфлацията си отива и заплатите успяват да растат в реално изражение, давайки глътка въздух на домакинските бюджети.

Ефектът се забелязва вече и в макроикономическите данни – брутният вътрешен продукт през първото тримесечие се движи най-вече от

ускорението на крайното потребление

Този ефект тепърва ще се ускорява с отслабване на инфлационния натиск през следващите тримесечия.

Растежът на заплатите обаче ще оказва все по-голям натиск върху разходите на бизнеса.

Докато през последните 2 г. корпоративният

сектор отчиташе рекордни печалби, сега растежът на заплатите ще намали тези печалби. Положителен фактор в случая е, че цената на тока на борсата се върна на нивата отпреди енергийната криза, което намалява разходите за енергия.

Но така или иначе, натискът от растежа на заплатите

е стимул за бизнеса да инвестира и да повишава производителността – данните за брутния вътрешен продукт наистина показват ускорение на инвестиционната активност, макар че тръгваме от ниска база

и има нужда от още много усилия в тази посока.

Най-интересно е, че растежът на заплатите се случва в среда на продължаващ растеж на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение.

Работещите надминават 2 милиона и 320 хиляди души и се увеличават както на годишна, така и на тримесечна база.

Растеж на наетите има както в държавния, така и в частния сектор, но определено в последно време

държавният сектор е по-активен в наемането на хора,

което трябва да се наблюдава внимателно. Близо 580 хиляди са заети в държавния сектор, увеличение от над 5 процента спрямо периода преди пандемията – докато частният сектор все още не може да се възстанови до нивата отпреди пандемията.

Например хотелиерството и ресторантьорството

бързо назначават нови хора, но все още са с близо 15% по-малко наети, отколкото преди пандемията.

Туристическият сектор все още има потенциал за възстановяване и растеж и може да се очаква да продължи да наема хора.

Не е случайно, че точно в туристическия сектор заплатите растат най-бързо,

с близо 25% за последната година.

Но въпреки това официално декларираните заплати в сектор хотелиерство и ресторантьорство са най-ниски в страната (1366 лв. бруто) и са близки до минималната заплата – което показва, че все още сивият сектор заема голяма роля

и не всички доходи се декларират.

Точно обратната е ситуацията в секторите, които имат най-високи заплати – IT сектора и телекомите, финансите, аутсорсинга, енергетиката и добивната промишленост.

Обаче в тези сектори заплатите растат по-бавно от средната заплата в страната, т.е. тя постепенно настига заплатите във високоплатените сектори (това се вижда отчетливо в София, където средната брутна заплата надмина 3000 лв.).

Особено показателни са енергетиката и

добивната промишленост, които правиха невероятни свръхпечалби по време на енергийната криза и плащаха щедри заплати, но с падането на цената на тока тези свръхпечалби приключиха и компаниите в сектора не могат да вдигат заплатите допълнително.

Затова в тези два сектора заплатите растат

минимално – между 3 и 6% за последните 12 месеца, а броят на заетите леко намалява.

Заплатите в държавния и частния сектор се увеличават с практически един и същи темп през последните 12 месеца, а размерът на средната заплата в частния сектор е малко по-висок от този в държавния.

Все още частният сектор е основен двигател

на увеличението на заплатите, а държавният сектор догонва – което е по-добрият модел, който следва реалната икономическа динамика. Изключение е

образованието, където заплатите продължават

да се вдигат доста по-бързо от средното

Какво предстои? По принцип средните заплати са най-ниски през първото тримесечие на годината и след това постепенно се увеличават, т.е. при това начало на годината нищо чудно до края на годината средната заплата да атакува следващата граница от 2500 лв. Макар че няма да стане автоматично, а ще изисква и по-активна икономическа политика от следващото правителство. Заплатите в страните, които влязоха по-рано в Шенген и еврозоната, са доста по-високи, отколкото в България и трябва да се стремим да повторим тази траектория на развитие с ускорена интеграция към западноевропейските пазари.

- реклама -