бедност НСИ данни

22% от българите живеят под прага на бедността от 351 лева на месец

През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство.

При този размер на линията под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

Това съобщават от Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта.


Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.1% за 2018 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности.

За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на плащането навреме на разходите свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си позволят консумацията месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи. Ограничения при отоплението на жилището имат 26.2% от лицата.През 2018г. 20.9% от населението живее в материални лишения.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности,се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които имат затруднения при плащането навреме на разходите за жилището, като сред ромите това са 65.1%, за турската етническа група –33.3%,и за българската етническа група –24.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.

Повече от половината от ромите (51.5%)не могат да си позволят, ако желаят, едноседмична почивка извън дома и около 63% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 30.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Деца в риск от бедност и материални лишения.

През 2018г. 26.6% от децата на възраст 0 -17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 2.6процентни пункта по-малко спрямо 2017 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.9 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата.

По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2018г. всяко седмо от десет деца (70.7%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 15 пъти по-малко,или 4.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

- реклама -