Обвиняемите за КТБ стават общо 17, след като са привлечени трима нови – кредитни инспектори от централното управление на банката. Това заяви в интервю за „24 часа“ новият ръководител на специализираната прокуратура и наблюдаващ делото Иван Гешев.
Василев е бил редовно уведомен като е получил призовки за явяване, чрез молба за правна помощ до Сърбия. Но той не се е явил на определените дати. В престъпната група, освен Василев, участват и други 13 души – изпълнителни директори, одитори, касиери, счетоводители. Между тях има трима новопривлечени като обвиняеми лица, заяви Гешев.
Престъпната група е създадена с цел да извършва длъжностно присвояване в особено големи размери. В нея не влизат и двамата бивши подуправители на БНБ Румен Симеонов и Цветан Гунев, както и един ръководител на екип – Славияна Данаилова. Те също са част от делото, но са привлечени в качеството им на обвиняеми за престъпления по служба.
Може ли Василев да бъде съден по обвинението за престъпно сдружение, ако бъде екстрадиран от Сърбия, като екстрадицията му е искана по друго обвинение?
Гешев обяснява, че теоретично е възможно.
Проблемът
Ако сръбският съд не даде съгласие за всички обвинения, за които се иска екстрадиция. Тогава мажоритарният собственик на фалиралата банка можел да бъде съден за това, за което сръбската страна даде разрешение, освен ако самият той не поиска да бъде съден и по други обвинения.
„Докато той е в Сърбия, у нас има задочно производство в досъдебна фаза и ако някога то стигне до съд, няма пречка да се осъществи“, каза Гешев. И допълни, че прокуратурата е взела всички мерки, за събиране на доказателства, че Василев е запознат с обвиненията, и за гарантиране правата му по Наказателно-процесуалния кодекс.
„Това дело е в интерес на цялото общество. Оказа се, че въпреки 20-годишния ми стаж съм имал огромни илюзии за това, което става в държавата. Източването на 206 млн. лв. от главната каса на КТБ е равно на коледните бонуси на пенсионерите за 2 години“, коментира още наблюдаващият прокурор.
По думите му липсата на 3.5 млрд. лв. от кредитния портфейл на банката, както и неефективният надзор от БНБ, спецслужбите, НАП и др. означават, че имунната система на държавата не е сработила.
Гешев: „Това е синдром за тежко автоимунно заболяване“
Попитан как ще коментира информацията, че срещу бившия изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев не е повдигнато обвинение, защото е издал на прокуратурата престъпната схема, Гешев изтъкна друга причина – няма достатъчно доказателства срещу него за това престъпление, „а не защото някой е дал или не е дал показания или обяснения“.
„Просто се събраха доказателства и за организирана престъпна група“.
Така наблюдаващият прокурор коментира твърденията и на защитата, че случаят прерасна в организирана престъпна група, за да се заобиколи Софийския градски съд. „Искам да подчертая, че процентът оправдани лица и върнати обвинителни актове на прокуратурата в спецсъда е много по-голям, отколкото в градския съд“, обясни Гешев и допълни, че целта не е било това – „заобикаляне на безпристрастния СГС“.
Според него КТБ не е била банка, поне в последните години. А дали е била пирамида, финансова къща или неустойчив бизнес модел нямало значение.
Гешев:“Парите на вложителите са използвани за купуване на активи, които не са били обезпечени от банката и тя е нямала контрол върху тях. Всяка банкова дейност е рискова, затова банкерите вземат мерки да контролират риска, но в случая с КТБ не е предприето нищо“
Дължи ли Гешев кариерното си израстване на делото КТБ?
„Какво означава да имаш шеметна кариера. 20 години да си обикновен изпълнител – оперативен работник, помощник-следовател, следовател, прокурор, и никога през това време да не си бил началник. Чак след толкова години да кандидатстваш за ръководна длъжност – това ли е шеметната кариера?“
Да наблюдаваш общественозначимо дело е свързано с огромни проблеми и в личен, и в професионален план, споселя Гшев. И въпреки две жалби срещу него във Висшия съдебен съвет след интервюта в медии, той смята, че специализираната прокуратура трябва да е открита с журналистите.
„Считам, че по делата с висок обществен интерес съдебната власт дължи обяснение на гражданското общество, разбира се, в рамките на законовите ограничения. Това е и в интерес на двете страни“, завърши Гешев.