Днес се навършват се 144 години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари 1873 година край София е изпълнена присъдата на Апостола – смърт чрез обесване.
По традиция център на всенародното поклонение е пред паметника на Левски в столицата. Всяка година хиляди хора идват пред монумента, за да отдадат почит на делото на Апостола на Свободата.
Левски е обесен на 18-ти февруари, не на 19-ти
Всъщност обесването на Дякона е било на 6 февруари 1873-та година. В началото на 20-ти век когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар, се приема поправката от 13 дни.
За събитията, случили се преди 1 март 1900 година обаче важи поправката от 12 дни.
В родния град на Левски Карлово тази вечер ще има възпоменателна церемония по повод годишнината от гибелта на Апостола. Тя ще се проведе на площада кръстен на него – „Васил Левски“. На нея ще присъства и служебният премиер Огнян Герджиков.
В Националния исторически музей в София днес ще се състои урок по родолюбие, посветен на Дякона.
Левски и Ботев – приятели и съмишленици
През есента на 1868-ма година, съдбата среща най-великите революционери на България. Левски и Христо Ботев живеят заедно при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ. По-младият революционер е силно впечатлен от борбеността, силния дух и весели характер на Апостола. Ето как го описва Ботев в свое писмо до Киро Тулешков:
„Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности”.
Само 7 снимки на Левски са с потвърдена идентичност
Повечето от тях са правени извън България – в Букурещ и в Белград. Последният фотопортрет на Апостола всъщност е снимката, по която турските заптиета го издирват. На нея Левски е малко преди да стане на 36 години, облечен в граждански дрехи – черно сако, риза, нагръдник, бяла колосана яка и модна за онова време черна вратовръзка. Сниман е в Букурещ след важна сбирка на БРЦК.
Косите на Левски
Когато навръх Великден 1864-та година Васил Иванов Кунчев решава да свали монашеското си расо, за да се включи в революционния комитет той сам реже косите си. В местността „Алтън чаир“ край родното му Карлово Левски ги дава на майка си със заръката да ги пази. Благодарение на това и до днес косата на Апостола се съхранява в параклис в родната му къща.
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си!
Ето и някои безсмъртни цитати, останали ни от Апостола:
„Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.“
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
„Дела трябват, а не думи.“
„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.“
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
