"50 нюанса с ИВО"

50 нюанса с ИВО- много, много любов

50 нюанса с ИВО. Кой е Иво?

Той обича Лондон, вдъхновява се от Лондон, но не е сив като прословутото време в бритаската столица.

Изискан е като Лондон, аристократичен е като Лондон и е богат на емоции, талант и силни чувства.

Запознайте се с  Иво Тодоров, авторът на стихосбирката „50 нюанса с Иво”. Тя беше представена в клуб „Перото”, където Иво събра приятели и колеги.

Представяне на "50 нюанса с Иво"
Представяне на „50 нюанса с Иво“

И всеки един от гостите искаше да прочете любимите си стихове от последната книга на Иво. Ето част от поезията на Иво:

„Таблетът знае колко е часът и какво е времето навън.

Но не знае колко те обичам.“

 

И най- краткото стихотворение със заглавие „Две букви“ :

 

Ти ме съсипа. Нищо не остана от мен.Нищо.

Само инициалите ми. И.Т.

 

Така по англйски изискано Иво Тодоров представи новия си поетичен сборник. Заглавието провокира и макар и да няма нищо общо с нашумелия роман „50 нюанса сиво” на Е. Л. Джеймс, стиховете в „50 нюанса с ИВО“ ще ви потопят в емоциите на сърцето.

Книгата събира размислите на автора за любовта и за това какво се случва когато разумът и сърцето се срещнат.

И още нещо – стихответе на Иво са всичко друго, но не и сиви.

От тях лъхат цветни спомени, любовни думи, дълбоки чувства. И всичко това с едно леко британско звучене.

Иво не ни оставя да забравим дори за миг, че британската столица е един от любимите му градове. Част от стихотворенията му са написани на Острова. Ето още нещо с британски полъх:

Pure love

Хавлията ти хвана паяжина в банята,

Чехлите в антрето са покрити с прах.

Тениската на отчаянието съхне на балкона вече месец.

Лявата половина на леглото е празна нощем,

Втората възглавница мирише на теб.

Не съм я сменил още, а и не искам да я сменям.

Парфюмът ти е все така полепнал по врата  ми,

А моят парфюм изветря самотен.

Не искам повече SMS-и, не искам драми.

Не искам  звезден прах и люлякови нощи.

Искам хавлията да бъде мокра вечер.

Искам чехлите да помнят стъпалата ти

Искам другата възглавница да не стои далече,

А да прилепва до бузата ми.

Защото те обичам.

И месеци по-късно не съм изхвърлил дрехите и вещите ти,

Защото сърцето ми вчера щеше да се пръсне докато гледах снимките ти във фейсбук.

Казват, че това е любовта-болката отляво.

Казват, че когато спре да те боли, си мъртъв.

Да си порежа ли пръста тогава?

Или да умра, за да те сънувам?

 

- реклама -