13 храма пазят частици от Разпятието

Кръстът е хранител на целия свят, Кръстът е красота на Църквата, сила за царете, Кръстът е укрепление за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните. Така се пее в една от църковните песни за възхвала към Светия Кръст Господен, наричан Животворящ.

Църквата почита Кръста в три дни от годината – на 14 септември, когато е празникът Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или по-популярното Кръстовден, в Третата неделя на Великия пост, определена като Кръстопоклонна и на Разпети петък.

Велики петък е най-тъжният ден в годината, когато Спасителят изминава пътя към Голгота с тежкия кръст на гръб и с трънен венец на главата.

В последните си мигове Христос дава пример на човеците как трябва да носят своя „кръст“ и земните им пътища да ги водят към вечния живот, пише „Стандарт“. В ония времена разпъването на кръст било най-тежкото и позорно наказание, на което били подлагани роби и най-големи престъпници. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието.

Светите евангелисти разказват: „И взеха Иисуса и Го поведоха… И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. Там Го разпънаха“. Оттогава насам кръстът е символ на всемирното спасение и вярващите го почитат и му се покланят. Но наред с многобройните копия на този символ до наши дни са достигнали и много частици от истинския първообраз, на който Христос е бил прикован.

По нашите земи също се намират много частици от Животворящия кръст.

За много от тях произходът е известен, но други са се появили по чудодеен начин. Записани и запомнени са и много свързани с тях чудеса. Частица от Кръста Господен има в храм „Св. Георги Победоносец“ в столичния квартал Горубляне, както и църквата „Възнесение Господне“ в София. Тя е отделена от по-голям къс, донесен у нас с кръст от Охрид и пазен дълго в специален фонд на Националния исторически музей, а преди няколко години разделен и раздаден на много храмове.

„Няма как да почетем тялото на Господа, понеже то е било погребано в гроб и възкръснало и вече не е сред нас и няма как лично да целунем Христос, но целуваме това, което е останало от него за спомен на неговото спасително страдание на кръста и целуваме частичката от кръста като благоговение, че е сякаш Господа“, обяснява един от свещениците в софийската черква.

Частица от Разпятието има и в Духовната семинария в София. От пазената в Националния исторически музей светиня парченца са дадени на храмове в Бургас, Пловдив, Ловеч.

Петото е отишло в църквата „Св. Архангел Михаил“ в морското село Българево по настояване на местния свещеник отец Методи. Донесено е лично от тогавашния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, който служи и архиерейска богослужба в селото.

В Бургас частицата от Светия Кръст Господен е донесена за празника на града – Никулден през 2009 г. Предадена е на Сливенския митрополит Иоаникий от министър-председателя Бойко Борисов и директора на НИМ проф. Божидар Димитров, тогава министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Заедно с частицата от Кръста в храма „Св. св. Кирил и Методий“ е съхранена оттогава и частица от мощите на Свети Андрей Първозваний.

Със същия произход е и частицата от Кръста Господен в курорта Свети Влас, съхранявана в новата черква с патрон Св. Власий и основни ктитори братята Динко и Йордан Диневи. Храмът е построен на мястото на Емонският манастир „Св. Власий“, достигнал особен разцвет през XIV в. Новата църква е осветена на 18 май 2010 г. от Сливенския митрополит Йоаникий в присъствието на Вселенския Патриарх Вартоломей I. По случай Деня на българската писменост и култура през 2010 г. частица от животворящия Кръст Господен е предадена на руския православен храм „Св. Екатерина“ в Рим. Приета е от тогавашния предстоятел на храма игумен Филип (Василцев), който по-късно участва в богослужение пред мощите на свети Кирил в римския католически храм „Св. Климент“, оглавено от Видинския митрополит Дометиан в присъствието на българската правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов.

За настъпващите Великденски празници хиляди миряни ще се стекат към храмовете, за да измолят благоденствие.

С Кръста Господен се свързват чудодейните явления и изцеления, случващи се отколе на Кръстова гора в Родопите. Там, според преданието, е имало древен манастир, в който се е пазила частица от Кръста Господен. По време на османското нашествие манастирът е разрушен, а реликвата е скрита някъде в недрата на Кръстов връх. Известно е, че през 30-те години на миналия век там е издигнат метален кръст от цар Борис III и подполковник Величков в знак на благодарност за това, че младата княгиня Евдокия била изцелена, след като преспала на върха. И до днес той се почита от вярващите, а в манастира „Света Троица“ на върха отново се пази частица от Животворящия Кръст.

Зачатия след молитва в Родопите

През 2001 г. при проучване на апсидата на Епископския център, в близост до Перперикон, проф. Николай Овчаров и екипът му открили няколко бронзови кръста с мощехранителници. В един от тях намират миниатюрни дървени частици от Кръста Господен. През есента на 2002 г. с респектиращо литийно шествие и тържества светите частици са пренесени до храма „Св. Успение Богородично“ в кв. Гледка на Кърджали. Поставени са в кръгла стъкленица, прибрана в малко дървено сандъче, над което от иконите си бдят Исус Христос и Св. Йоан Предтеча.

Християните се покланят на едно-единствено дърво – това, от което е бил скован кръстът за разпятието, казва наричаният „кръстител на Родопите“ отец Боян Саръев, който служи в храма. Той доверява и много чудеса, станали на това място – жени, които дълго чакали рожби, зачевали и раждали здрави деца. Имало случай с хромо дете от Златоград, което прохожда, както и мъж от Стара Загора, събудил се от шестмесечна кома, след като му занесли парче памук, докоснато до частиците. „Чудеса се случват само там, където се срещат голямата Божия любов и сила и безграничната човешка вяра“, уверява отец Саръев. Руснак дарил на Варна Частица от Божия Кръст се съхранява в манастира „Св. св. Константин и Елена“ край Варна. Светинята била изпратена като дар, придружен от сертификат, от заселил се у нас руснак. В манастира дори не били виждали своя благодетел, но оттогава поклонниците в храма се увеличили многократно, свидетелстват свещениците.

В олтара на катедралния храм „Свето Успение Богородично“ във Варна също има частица от Кръста Господен. Вградена е в благолепен кръст от дърво, обкован със сребро и с камъни, който се използва само за богослужебни цели и стои в специална икона хранилище. И въпреки че хората не могат да видят винаги частицата, те влизат в храма, за да са близо до нея. Защото казват, че вярата е над видимото.

Икона от НИМ с парче от Кръста дава втори живот

От специалния фонд на НИМ миналата година беше извадена и иконата на Богородица Милваща с вградена в нея частица от Кръста. Тя беше изложена за поклонение в Църногорския манастир над село Гигинци, а по-късно и в Бургас.

 

 

- реклама -