122 дни пътешествие из цял свят само за 18 000 лева. Как става?
122 дни пътешествие на цената на 4-5 почивки? Възможно е. Доказва го Деси, която пътува 122 дни, минава 120 000 километра, като финалната сметка й е само 18 000 лева.
Пътувала е толкова много тази година, че трябва да върне паспорта си 2 години преди да е изтекъл срока му. Препълнен е с печати, разказва самата тя пред Нова телевизия.
„Бързо свършват местата в паспортите.
Аз не знам как ги правят, обаче моят отново е пълен и сега за съжаление трябва да го върна и да си правя нов.
Работих в корпоративния свят дълги години докато един ден реших, че това е прекалено за мен, не ми харесва този живот в клетка.
Напуснах и тръгнах с еднопосочен билет за Индия“, разказва тя.
През последните 12 месеца е посетила 4 континента с 31 полета.
Хранила е капибари в Токио, жирафи в Кения, губила се е по улиците в Китай и е стигнала чак до другия край на света – Нова Зеландия.
Сега е време за равносметка.
От 366 тя е пътувала 122 дни. Похарчила е 18 000 лева. Изминала е 120 000 километра.
„Парите ги изкарвам аз и си плащам пътуванията.
Имам и някои колаборации, но те са много малко като процент.
Просто пътувам бюджетно, научила съм се.
На първо място са полетите. Важно е да си намерим по-евтини полети, тъй като това е един огромен разход.
Аз винаги тръгвам от по-голямо летище в Европа от София, където има по изгодни билети.
Също така гледам да не пътувам по празници, най-заетото време, фестивали, събития“, сподели инфлуенсърката.
Деси винаги има решение за всичко. Когато тръгва да пътува, оставя всичките си проблеми на Терминал 2.
„Винаги ще има полет, който да хванеш, дори да изпуснеш твоя.
Аз дори се радвам да ми се случват непланирани неща, тъй като така става по-интересно и мога да развия някое мое умение.
Винаги знам, че ще стигна накъдето съм тръгнала“, уверена е тя.
Пътува сама с 15-килограмова раница на гърба.
Разкрива, че най-важното нещо в нея е паспорта, защото „всичко останало можеш да си го купиш“.
Разказва и за моментите на страх по непознатите места, които обикаля.
„В Бразилия се опитаха да ме оберат веднъж с една приятелка.
Имам много истории, но и в България ме е хващало страх.
Когато пътуваш сам, ти нямаш друг избор и искаш да срещаш други хора.
Така се запознаваш с много повече хора, създаваш много приятелства и връзки.
Много по-интересно е, защото се сблъскваш с какви ли не хора.
Когато си с близки и приятели, на теб не ти трябва никой друг.
В Тайланд припаднах, а бях сама. Случайни хора ме намериха.
В една много смешна сграда се оказах в болница на едно малко островче, но пък хората говориха английски, успокоиха ме, излекуваха ме.
Винаги си казвам, че няма нищо страшно, не сме на друга планета. Винаги някой ще помогне“, споделя за приключенията си пътешественичката.
Това, че сменя часовите зони всяка седмица, не означава, че няма работно време.
Можем да я наречем дигитален номад. Работи от всяка точка на света.
„Това са само позитивите, които хората виждат в социалните мрежи. Има си и негативи.
Аз се занимавам с дигитален маркетинг, реклами в социалните мрежи.
Това ми позволява да имам гъвкава работа, но не означава, че не работя. Аз работя, докато пътувам“, отбеляза Деси.
Към края на лятото решила да направи екскурзия с кауза. Заминала за Кения.
„Когато пристигнах, видях, че хората живеят в изключителна бедност.
Без течаща вода в целия град, без душове, без бани, пият непречистена вода от езерото
и ми стана много тъжно“, посочи тя.
Заварила примитивно мисионерско училище, в което учили 165 деца без елементарни условия.
С нейни приятели чрез социалните мрежи започват да събират дарения.
„И така решихме да започнем строежа на пет нови класни стаи, което е половин училище там“, допълва Деси.
В края на годината започва да мечтае за следващите 12 месеца.
„Иска ми се да тръгна или от Аржентина на север или от Мексико на юг и да направя едно голямо пътешествие.
Трябва да работиш за мечтите и те се сбъдват.
Ако просто си мечтаеш и нищо не правиш, няма как да стане“, заяви Деси.