11 култови филма, които са били забранени в различни държави

През цялата си история киното е една от най-големите жертви на цензурата.  През годините на съществуването на киното, хиляди филми по целия свят са били забранявани с различна мотивация. Най-честата причина е несъответствие на ценностите.

Ето някой от забраняваните филми:

„Вълкът от Уолстрийт“ (Кения)

Разнообразието в изразните средства във филма на режисьора Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“, разказващ за бурна история от 80-те години, са впечатляващи и със сигурност бихме могли да наречем лентата противоречива, но наистина ли филмът е по-притеснителен от гледна точка на съдържанието за възрастни, отколкото е всеки друг филм, който показва разрушителния ефект, който властта и парите имат върху нечестно забогателите?

„Вълкът от Уолстрийт“  е забранен в почти цялата Африка и конкретната причина за този факт е трудно да бъде посочена. Кения беше първата държава, която забрани филма, а това, което е наистина впечатляващо е изключителната скорост, с която почти всяка друга страна на континента последва примера на кенийските политици.

 

„Портокал с часовников механизъм“ (Великобритания)

Независимо че съществува подобен упорит мит е важно да уточним, че легендата, че „Портокал с часовников механизъм“ е забранен от държавния апарат на Великобритания е грешна. Мрачната фантастична филмова фантазия на Стенли Кубрик (базирана на едноименния роман на Антъни Бърджес) всъщност е била спряна от излъчване по кината във Великобритания…по молба на самия режисьор.

Няма съмнение, че сцените с насилие се стараят да достигна границите на търпимост на тогавшия зрител, но всъщност няколко сериозни смъртни заплахи, насочени към самия Стенли Кубрик и семейството му е причината, която мотивира режисьора да остави шедьовъра си извън британските кина чак до смъртта си през 1999 г. Интересното е, че държавната агенция, която се занимава с оценяването на филмите във Великобритания и евентуално би цензурирала филма, го е пуснала без никакви редакции, когато той е бил подаден за оценяване през 1971 г.

„Шифърът на Леонардо“ (Соломоновите острови)

Да, не се шегуваме. Макар и да се превърна в световен хит, спечелил стотици милиони долари на своите създатели, „Шифърът на Леонардо“ не успя да си спечели нито стотинки в Соломонивите острови, защото филмът не беше допуснат до излъчване в местните кина. Островната държава, намираща се в Тихия океан е с население от едва 519 хил. души, което едва ли е нарушило особено сериозно бизнес плановете на продуцентите на филма, но все пак Соломоновите острови доказаха на света, че има собствено мнение и ще го отстояват.

Филмът „Шифърът на Леонардо“ е базиран върху едноименния бестселъра на Дан Браун, в който се разказва за религиозни тайни, скрити послания и за някои противоречиви идеи, относно Християнството. Книгата и филма обаче никак не допаднаха на религиозните и политическите водачи на Соломоновите острови. Най-засегнат сякаш беше премиерът на Соломоновите острови Манасе Согавере, който заяви, че филмът „подкопава самите корени на християнството в Соломоновите острови“

„Сектор 9“ (Нигерия)

„Сектор 9“ безспорно е един от най-култовите филми за извънземни, който определено кара всеки зрител да се замисли върху сюжета и превръща историята в далеч по-значима, отколкото повечето „пукотевини“, в които смелите американци спасяват Земята от злите извънземни. Филмът, чийто бюджет е 30 милиона долара се превърна в международен хит успя да спечели над 210 милиона приходи в целия свят. Друго, което без никакво съмнение „Сектор 9“ успя постигне е да обиди всички нигерийци по света.

Филмът, чието действие се развива в Южна Африка,където каца космическия кораб на извънземните, показва никак нелицеприятни сцени в гетата, в които се заселват извънземните. За нещастие на нигерийците в тези части на филма, нигерийските имигранти в Южна Африка могат да бъдат видени как ядът извънземните създания и дори имат сексуални отношения с непознатите съществата. Признавам си, че мога да разбера защо властите в Нигерия са предпочели да не излъчват филма в страната – едва ли някой би бил особено щастлив да го гледа.

„Великите приключения на динозавъра Барни“ (Малайзия)

Умилителният лилав динозавър Барни е любимец на много семейства по цял свят. Филмът е изпълнен със забавни песни, а събуждащият симпатия глас на динозавъра прикова вниманието на деца от различни възрасти. По какви причини е възможно някой да реши да забрани филма, бихте се запитали?

Малайзийското правителство  забрани филмовата версия на телевизионния сериал, защото смята, че съдържанието е неприемливо за детската аудитория.

„Шрек 2“ (Израел)

Колкото и странно да звучи, Израел наистина спря филма от излъчва за определено време. Интересно е, че самият филм или съдържанието не бяха проблем, но в субтитрираната версия на иврит беше включена шега, която не беше особено добре приета в стрaната. Известен местен певец беше обект на ирония, което го накара да потърси правата си по съдебен път. Филмът в края на краищата беше представен по-късно през 2004 година и имаше възможност да бъде видян на кино от зрителите в Израел.

„Карибски пирати: На края на света“ (Китай)

Третият филм от поредицата „Карибски пирати“, разказваща за приключенията на култовия капитан Джак Спароу, изигран перфектно от Джони Деп включва и международно участие, включващо известния китайския актьор Чоу Юн Фат като сингапурски пират. Почти половината от екранното време на актьора е отрязано от версията, показана в Китай, като неофициалната причина е, че героят, изигран от Чоу Юн Фат, е е създаващ негативни стереотипи за всички китайци в страната и по света.

„50 нюанса сиво“ (Камбоджа)

Хитовият еротичен филм беше забранен в Югоизточната азиатска страна, заради „Твърде бурна романтична връзка, многобройни сексуални сцени, употреба на насилие по време на секс“ и заради факта, че всичко във филма е „изцяло свързани със сексуални въпроси, които са прекалено крайни за кмерското общество“. Не съм убеден какво би останало от филма, ако правителството беше решила да не го забранява, а да изреже споменатите сцени и моменти от лентата.

„Семейство Симпсън“ (Мианмар)

Едва ли някога ще чуете по-странна причина един филм да бъде забранен. Особено, когато става въпрос за анимация, дори тя да е за възрастни, какъвто е случаят с филма „Семейство Симпсън“, който беше забранен от управляващата партия в Мианмар, заради редовното „представяне на цветовете червено и жълто“ – комбинация, която се смята за символ на подкрепа към бунтовническата армия и движение.

„Весело момиче“ (Египет)

Интересно е, че филмът е забранен именно в родната страна на главния актьори във филма Омар Шариф Египет. Главният герой попада в романтични и любовни отношения с героиня, изиграна от актрисата от еврейски произход Барбара Стрейзънд. Независимо, че лентата е романтична музикална комедия, която не навлиза в дебрите на политическото поле, периодът, в който е създаден филмът налага забраната – 60-те години на миналия век. Актрисата Барбара Стрейзънд е сред най-активните поддръжници на Израел по време на премиерният период на филма, което съвпадна с активните военни действия между Египет и Израел.

„Зуулендър“ (Сингапур)

Няма нищо по-хубаво от това вашите приятели да са зад вас и да са готови да направят всичко в името на приятелството ви. В комедията „Зуулендър“ с Бен Стилър се разказва за човек, който е готов на всичко, макар и с промит мозък. Герой във филма се заема със задача да се опита да убие малайзийския министър-председател.

Съседният на Малайзия Сингапур се обиди и забрани филма, демонстрирайки публично несъгласие с темата, която сценарият на филма развива.