10 мъже са топ-готвачите на света за 2019-та година

Списание Le Chef вече публикува списъка на 100-те топ-готвачи в света за 2019-та година. В Топ 100 са намерили място 4 жени, а челната десятка отново е територия на мъжете.

Ние пък ви разказваме защо трябва да побързате и да си резервирате маса, ако искате да посетите техните ресторанти през новата година.

№1 Арно Донкел

Арно е само на 35 години, когато получава три звезди Мишлен и става най-младият шеф на света с такъв статут. В своя ресторант La Vague D’Or в хотел Residence De La Pinede в Сен Тропе той представя кухня, вдъхновена от ароматите и вкусовете на Прованс. Любопитно е, че неговият шеф-сладкар Гийом Годен е обявен за най-добрият млад сладкар за 2018-та.

„Мишел Жерар, Ален Дюкас и Жан-Луи Номико ме научиха на изкуството да общувам с продуктите, на поезия и на дисциплина, без които не може да има истински шеф. Така в моята кухня се събраха техните три школи“.

№2 Мишел Троагро

Един от най-уважаваните френски готвачи поема семейния ресторант през 1983 година. Баща му, Пиер, също бил готвач и приятел на Пол Бокюз. Със времето Мишел заменя традиционните за Maison Troisgros блюда с експерименти на тема „френска кухня с японски акцент“. За него е характерно увлечението към свежия кисел вкус, а самият Мишел описва кухнята си като „минималистична, но понякога игрива“.

„Веднъж подготвяхме голям банкет и внезапно електричеството изгасна. Трябваше да готвим на свещи на две газови печки. Това се оказа толкова неочаквано яко, че решихме да повторим опита.“

№3 Джони де Боер

Ресторантът с три звезди Мишлен De Librije се намира в покрайнините на холандския град Зволе, в сградата на библиотеката на бившия доминикански манастир от 16-ти век. Неговият шеф обича хард рок и кара чопър. Готви изисканивариации на простата храна на холандските фермери, а неговата съпруга и сомелиер на ресторанта Тереза отговаря за атмосферата, винената листа и отглеждането на двете им деца.

„Аз съм роден и израснал в околностите на Зволе. Тук ловях щуки и змиорки, събирах мента, берях гъби. Нима имах  шанс да не се влюбя в тези чудесни местни продукти?“

№4 Яник Алено

Френският готвач определя себе си като страстен и запленен човек, въпреки че действа с хладната рационалност на перфекционист. Компанията му Groupe Yannick Alleno разработва концепция за гастрономически ресторанти, продукти и дизайнерски обекти по целия свят, от Мароко до Тайван, а самият Алено може да бъде намерен в парижката му щаб-квартира Alléno Paris au Pavillon Ledoyen.

„Ресторант с три звезди – това е космическо ниво и всичко трябва да е съвършено. Тук са важни характерът на шеф-готвача, неговият опит и примерът, който дава. Всичко трябва да е уникално и неподправено. „

№5 Сейджи Ямамото

Японският готвач е наричан една от 50-те причини, поради които Токио трябва да се счита за най-великият град на планетата. Ресторантът му Nihonryori Ryugin има две звезди Мишлен и е в списъка на 50-те най-добри ресторанта в света. Смята се за важно място за тези, за които е интересна ултрамодерната комбинация от японската от японската традиция кайсеки и молекулярната кухня.

„Започнах да готвя на 11 години. Това са прости ястия: задушени зеленчуци с ориз и говеждо рагу. Но на майка ми толкова й хареса, че трябваше да готвя всеки ден. Нямах време за игри, но сега съм щастлив да видя, че другите се наслаждават на храната ми така, както тя навремето.“

№6 Пол Пайре

Един французин в Шанхай (именно тук се намира управляваният от шеф-авангардиста ресторант Ultraviolet) – е като герой от песен на някой нов Стинг. На неговата концепция „психо-вкус“ – асоциирането на психологическите движения и емоциите с храната – се дължат многократната поява на ресторанта в списъка на 50-те най-добри в Азия и по света, трите звезди на Мишлен и рубриката му в Les Grandes Tables du Monde.

„Ако започна да преразказвам всичко, което пишат за мен в книгата за гости на ресторанта, ще решите, че съм твърде претенциозен.“

№7 Еманюел Рено

Пикардиецът, пътешественик и любител на планините управлява ресторанта Flocons de Sel (три звезди Мишлен) в малък хотел в Межев. Той е толкова страстен, колкото кухнята му е прагматична. Много преди модата на скандинавския подход да се яде всичко, което буквално расте под краката, той имал същата идея. Противно на клишето за тежката планинска кухня, версията „Рено“ е пълна със свежи билки и зеленчуци с леко кисели и горчиви акценти.

„Има пионери и последователи. Харесва ми да съм от първите. Прекалено много „модерна“ храна се появи днес. Това, което правя, е просто. Аз просто поставям късче от планината в чинията.“

№8 Дейвид Кинч

Ресторантът „Manresa“ в Лос Гатос, Калифорния, отвори врати през 2002 г. и въпреки че местната преса го нарече „рай за онези, които се отнасят сериозно към храната“, славата на неговия шеф дойде след няколко години. Но сега той има три звезди, списък с много други заслуги и репутацията на създател на новата калифорнийска кухня.

„Имам две страсти: продукти и пътешествия. Пътувам много и първото нещо, което винаги правя, е да отида на местния пазар – там може да се научи много и за кухнята, и за нравите на местните хора.“

№9 Александър Куйон

Ресторантът на една от основните фигури на новото поколение главни готвачи La Marine се намира на брега на Атлантическия океан в Ноармутие. Ресторантът се намира на малък остров срещу рибарското селище. За да опитат местните морски дарове, тук идват гурмани от цял свят.

„Простотата предизвиква такава гама от емоции, че е трудно да бъдат осъзнати наведнъж. Но е лесно да си представите, че между морето и кухнята няма нито стени, нито граници. В това аз виждам бъдещето. „

№10 Рене Редзепи

Датският Noma е храм за готвачите от целия свят, а неговият шеф Рене Редзепи – жив бог, създател на новата нордическа кухня. Той готви изключително това, което дава суровата северна природа. В Noma няма меню а-ла-карт. Тук се сервират само сезонни сетове – дивеч от октомври до декември, риба и морски дарове от януари до юни и зеленчуци – от юни до септември.

„Искахме отново да създадем скандинавската кухня, да покажем нашите възможности в контекста на голямата съвременна гастрономия, но без да се развличаме с молекулярните техники. Интересуваше ни съвършено ново усещане за място и време. „

 

 

- реклама -