1/3 от младите у нас не работят по специалността си

1/3 от младите у нас не работят по специалността си

27% от работещите млади българи са на длъжности, които само частично съответстват на образованието и специалността, която са придобили.

При 10% съответствие изобщо липсва

Това показват данните от последния годишен доклад на Института за икономически изследвания към БАН. В същото време проучване на “Евробарометър” отчита, че работодателите в България срещат сериозни затруднения при намирането на квалифицирани кадри – 40% от малките и средните предприятия у нас определят процеса като “много труден”, докато за

ЕС средната стойност е 24%. Още 18% оценяват намирането на кадри като “по-скоро труден процес”.

“Икономиката трябва да бъде ориентирана към създаване на работни места, изискващи специализирани дигитални умения, чрез насърчаване на технологичното обновление, иновационната активност и развитието на сектори с висока добавена стойност”, препоръчва доц. Димитър Златинов от икономическия екип на БАН,

който е ръководител на изследването.

По данни на Евростат за 2025 г. средно за България всеки пети на възраст 15-64 г. работи на позиция, която изисква по-ниско образование от това, което е придобил. В хотелиерството и ресторантьорството важи за всеки втори, в селското, горското и рибно стопанство процентът е 45,6. В сектор административни и спомагателни дейности

50,8% работят под ценза си, както и 33,7% от заетите в преработващата промишленост.

А прогнозите са, че до 2035 г. около

44% от всички нови работни места ще изискват високо ниво на квалификация,

50% – средно , а едва 6% – ниско.

Макар показателите за безработица от едва 3,6% и висока трудова заетост

от близо 71% да говорят за добро състояния на българския пазар на труда, от Икономическия институт към БАН алармират за свиващ се трудов ресурс.

Младите продължават да са най-уязвимата група на трудовия пазар у нас,

посочват учените икономисти. В тази възрастова група е регистрирана безработица от 13,1%. Само за две години – от 2023 г. насам, икономически активните лица в страната спадат с почти 38 хил. души.

Намалението идва основно от хората до 34 г.,

докато при възрастните дори има увеличение на заетостта. За спада при най-младите до 24 г. експертите посочват като основни причини по-дългото задържане в образованието, демографския спад и слабото развитие на алтернативни форми на заетост като почасовата работа.

С 42 хил. по-малко са икономически активните между 25 и 34 години,

което е особено критично, тъй като тези възрастови групи формират входа към активния трудов живот и са ключови за възпроизводството на работната сила в средносрочен и дългосрочен план.

България е

на опашката в Европа по млади, заети на непълно работно време

През 2025 г. от тази възможност у нас са се възползвали 8,2%, докато за ЕС средният показател е 34,7%. Експертите напомнят, че в повечето западноевропейски страни точно тази форма на заетост позволява на младите да съчетават образование и работа.

С близо 10% е нараснал броят на работещите пенсионери от 2023 г. насам –

през миналата година трудещите се над 65-годишна възраст са 120, 8 хил. души. По-дългото оставане на работа може частично да смекчи ефектите от демографското свиване, но не и да замести в достатъчна степен намаляващия брой по-млади поколения в работната сила,

предупреждават икономистите от БАН.

Изследването на “Евробарометър” пък показва, че едва 2% от малките и средните предприятия в България са се опитали да потърсят служители от други страни в ЕС, а 7% – от трети страни. Стойностите за ЕС са по-високи – 12% от страни членки и и 14%извън съюза.